На 07.05.2020 г. Елия Панчова и Дарио Крус проведоха обучение по дебати на тема „Международни отношения и международно право“. Основните точки от обучението може да намерите обобщени в тази статия.

 Основни въпроси

  1. За кои актьори говорим в международните отношения?
  • Държави
  • Хора(Лидери)
  • Международни неправителствени организации – Greenpeace, WWF
  • Международни организации, съставени от държави и с известна степен на самоинициативност – НАТО, ООН, ЕС 
  • Международни корпорации – Nike, H&M, Disney, Apple 
  1. Кои са елементите на една държава? 
  • Нация – постоянна група от хора, която да се идентифицира с държавата 
  • Територия – Дадена популация да обитава дадена територия
  • Суверенитет – Управляващата сила над тази територия да има абсолютната власт над нея.
  1. Изисквания държава да бъде призната като такава на международно ниво:
  • Реален контрол над територията – Държавата да може да контролира цялата територия, която твърди, че контролира. (Република Сръбска през 90те е пример за държава, която не прави това) 
  • Не трябва да има чужди претенции над “нейната” територия. (Израел и Палестина са пример за държава, върху чиято територия има чужди претенции и не бива призната)
  • Легитимност сред територията – Дали лидера, реално има власт и дали неговото население следва властта му и я счита за легална
  • Да не е в сблъсък с интересите на другите държави (Пример – Китай не признава Тайван, макар че изпълнява другите изисквания)
  • История на опресия – такива държави биват признавани, защото ако не са обособени в отделен държавен орган, може да се достигне до етнически конфликти- Етнически чистки, геноциди, легална дискриминация (Пример – Дискриминация на албанците от страна на Сърбия в Косово; Кюрдите)
  1. Защо етноси биха искали да бъдат държава?
  • Да има органи, които да регулират поведението на гражданите
  • Да се събират данъци и да извършват с тях промени
  • Държавите имат контрол над миграцията на населението, движение на стоки, услуги и пари
  • Да може да се осигури сигурност на хората – Държавата създава армия и може да ги защитава 
  1. Какви са стимулите на държавите?
  • Държавите са егоцентрични – Следват само собствените си интереси, но това не означава непременно нещо лошо, нито непременно е нещо добро. Една егоцентрична държава може да постъпи по начин, който понякога може да бъде определен като добър и взаимно полезен и за друга държава. А в други ситуации, може да е полезен за самата нея, но вреден за друга държава. 
  • Искат да се стремят към власт/сила. 

Какво е власт/сила?

  • Територия
  • Армия
  • Население
  • Пари, природни ресурси
  • Инфраструктура – Държави, които нямат други опции (излаз на море например) ще инвестират повече в инфраструктура. Инфраструктурата е ключова за търговия. Добра инфраструктура подобрява комуникация с други държави
  • Оръжия (включително, химически, ядрени)
  • Влияние над други актьори (привлекателност при партньорства) – Пример е стратегическо географско положение (България, Турция, Панама)
  1. Инфраструктура и търговия
  • Държави, с определено географско положение (излаз на море например) ще инвестират повече в инфраструктура. 
  • Инфраструктурата е ключова за търговия. Добра инфраструктура, от търговска гледна точка, води до повече кооперация с други държави
  • Има три начина да се получи достъп до търговия
  • Географско положение – Географското положение на държавите, може да им  даде достъп до нужните механизми за търговия (излаз към море)
  • Агресивно строене на собствена инфраструктура (Китай и Belt and Road)
  • Използване на чужда инфраструктура – Ключов въпрос е, какво ще направи един актьор, за да получи достъп до чужда инфраструктурна мрежа (Пример – Русия анексира Крим и подкрепя Сирия, за достъп до пристанища)
  • Инфраструктурата има други плюсове
  • Създават се заводи за материала, нужен да се построи тази инфраструктура – повече работни места
  • Ако се създават големи предприятия, около тях също се създават бизнеси, които да задоволят нуждите на работниците там (хранителни магазини, ресторанти) и това също има икономическо влияние 
  1. Типове сила
  • Груба сила – Умение да накараш други актьори да направят това, което ти искаш, чрез заплахи или подкупи
  • Мека сила – Умение да накараш други актьори да направят това, което ти искаш, чрез пропаганда, чуждестранна помощ и предлагане на някакви ресурси
  1. Типове натиск
  • Директен натиск – Правителство се свързва с друго правителство и прилага натиск (Пример – САЩ и Турция в Сирия)
  • Косвен натиск – Прилагане на натиск от външни неправителствени организации (най-често западни) към собственото си правителство, за да приложи то натиск към проблемно правителство. Например, когато организации за правата на човека искат западни правителства да вземат отношение спрямо държави като Катар, които са нарушавали човешки права. Ако НПО в Катар не успее да убеди правителството си да промени политиката си за човешки права, то тогава НПО-то в Катар може да се свърже с такова в САЩ. Ако НПО-то в САЩ притежава нужния политически капитал, то може да убеди правителството на САЩ да подложи натиск над правителството на Катар, за да увеличи правата. 
  1. Търговски войни
  • Пример за груба сила – направена е да се упражни натиск към друга държава
  • Как се прави – Държава А налага санкции, с цел увеличаване на цената на внесена стока от Държава Б. Целта на Държава А е да увеличи производство на собствените си стоки, защото вече стоката от Държавата Б е по-висока и хората не са толкова склонни да я купуват. След това, Държава Б налага тарифи на стоки на държава А, в отговор. Това продължава хипотетично безкрайно. Има няколко причини да се започнат такива войни:
  • Протекционизъм – Да защитят собственото си производство, за да предпази производителите си от загуби
  • Желание на Държава А, Държава Б да спре с нещо, което Държава А не харесва (да нарушава човешки права, да не спазва някакво съгласие с Държава А, т.н.). Целта е Държава Б да смени политиките си. Не е ефективно, освен ако Държава Б не зависи изключително много от това да внася в Държава А
  1. Трите вида анализ на теми за международни отношения
  • Индивидуално ниво – Обръщаме внимание на самия индивид (Лидера) – От къде е, какъв човек е, какви решения е взимал, колко е вероятно да взема подобни решения в бъдещето. (Пример – Путин е бил в КГБ, по-вероятно е да извършва тайни дейности, както е правил, когато е бил в тайните служби; Тръмп е бизнесмен по професия – вероятен е да прокарва политики, които облагодетелстват точно тази обществена класа)
  • Държавно ниво – Анализ върху държавата –  система и режим, културните особености и тн. (Пример – Русия е била изолирана много дълго от Западни, съответно е по малко вероятно хората там да уважават неща като ЛГБТ права)
  • Системно ниво – Каква е позицията на една държава не международно ниво – Как тя общува с други държави, какви връзки и отношения си е създала с тях (Пример – Русия е била нападната 5 пъти от други държави в последните 200 години, съответно, е по вероятно да инвестират в армия, за да се предпазят или да предприемат офанзивни действия)
  1. Кога държавите не успяват да кооперират
  • Липса на достатъчно достоверна информация – Държавите нямат стимул да са честни по време на преговори и по тази причина, дипломацията не е винаги ефективна
  • Проблеми с отдадеността на държава – Държавите нямат доверие една на друга, за дългосрочни инициативи и кооперация. Недоверието се засилва и заради исторически причини или заради имиджа на някоя държава на международно ниво.
  • Неделимост на ресурсите – Държавите трудно могат да направят компромис, ако се карат за парче земя, защото територията, за която се борят, е важна част от историята или националната идентичност на една държава (Пример – Израел и Палестина)
  1. Защо държавите отиват на война
  • Заради територия – територията може да има ресурси, стратегическа цел или историческа важност (Пример – Крим е стратегически важен, защото има излаз на топло море, което Русия иска)
  • Политически – Ако една държава въведе политики, които пречат на друга, като международни санкции (Пример – Китай и САЩ в търговска война)
  • Малтретиране на граждани в някоя държава (Пример – Намесване на НАТО в Югославия, за да спре малтретиране на мюсюлмани)
  • Заради вида режим – Актьори се намесват във война, за да подкрепят режим подобен на своя (Пример – САЩ във Виетнам)
  • Страх от нова сила – Страх, че някоя държава започва да става по-силна от най-силната държава, което води до опит това да бъде прекъснато
  1. Защо държавите решават да не отидат на война
  • Цената на война ще се увеличи – Държавите осъзнават, че ще загубят много, ако отидат на война
  • Икономическа зависимост – Ако две държави зависят една от друга, нямат интерес да си обявяват война – ще нарушат много търговски пътища, връзки, ресурси и т.н.
  • Ако се увеличи прозрачността на отношенията. Например, чрез по-честни преговори
  • Намесване на външна сила – Външна сила се грижи за това отдадеността на две държави да се запази. Трето лице осигурява това, че и двете страни ще извършват своите задължения
  • Ако конфликтите се третират честно – Ако има трета страна, която честно да отсъди кой каква част получава от това, за което държави се карат, като територия или ресурси
  1. Кога държава има право да отиде на война и какви са правилата по време на война
  • Държавите започват война, само ако имат голям интерес да я спечелят
  • Има три цели, които оправдават война
  • Самозащита
  • Да защитят невинни жертви от други държави
  • Ако суверенитета на една държава е нарушен от друга
  • Какви са правилата на война:
  • Не трябва да се нападат невъоръжени хора (цивилни)
  • Правата на цивилни и заловени войници трябва да се уважават (Пример – Забранени са измъчванията)
  1. Аргументи в международното право
  • Най често са принципи и изискват конкретика на самия пример, аналогия и сравнение 
  • Пример – ТПВЧ крайнодесни популистически партии трябва да бъдат забранени в Унгария.
  • Аргумент за опозиция – Всеки трябва да има право на репрезентация. Хора в САЩ също имат крайно дясна пропаганда, но имат право на избор. Съответно хората в Унгария също трябва да имат. (Този аргумент трябва да се развие още много, но това е посоката му)
  1. Вътрешнодържавни конфликти – Конфликти между различни групи в дадена държава. Има два типа:
  • Иредентистки – Групи, които искат да присъединят територия от дадена страна към друга (Пример – Източна Украйна към Русия)
  • Сепаратистки – Групи, които искат независима, нова държава от територията на вече съществуваща държава (Пример – Кюрдистан, Косово, Каталуния, Баските)
  1. Стратегии на групи, които правят вътрешнодържавни конфликти
  • Военни стратегии -Партизански начин на водене на война – “Бунтовниците” избягват челен сблъсък с чуждата армия и затова правят моментни удари, с цел да я отслабят. 
  • Чуждото правителство да изглежда слабо и некомпетентно – Постига се, чрез пропагандни клипове и разпространяване на победите на тези организации.
  1. Стратегии на правителството за справяне с тези групи
  • Правителството атакува всички хора, защото не може да разбере с точност кои и къде са бунтовниците. Това е добре  за бунтовниците, защото хората губят доверие в правителството. (Пример – В Шри Ланка, така бива убит важен член на подобна организация, но цената е 14 цивилни жертви)
  • Печелят мнението на хора, които още не са в терористичната организация. По-трудно е за бунтовниците да накарат държавата да изглежда зле и да получава човешки капитал

Организации: 

  1. Международен Валутен Фонд(IMF)
  • Организиран предимно от западните държави
  • На демократичен принцип, решава дали ще даде финансова помощ на държава, която има опасност, че ще изпадне в рецесия
  • Силата на гласа на държава се определя от броя на парите, които е вкарала във фонда – САЩ има най-силен глас с 15% от 100%
  • Целта на организацията е печалба, т.е тя няма да взима решения, ако те не водят до печалба
  • Имат строги изисквания към държави, на които заемат пари
  • Висок лихвен процент. Често е трудно държавата да ги върне
  • Налагане на мерки за харчене на пари – Държавата трябва да изхарчи парите по насоки или заповеди от Фонда. Често включва рязане на социално помощи или пенсии, защото няма възвръщаемост. 
  • За заемащите държави е трудно да връщат парите, поради гореизложените причини, заради което Фондът се използва като заемодател в крайни случаи. (Премиер – Държавата, която иска заем, да е пред рецесия.)
  • При случаи на корумпирани лидери:
  • Загуба на голяма част от парите (Пример – Лидера на Конго взима парите и бяга)
  1. Разлики между държавно и международно право
  • Държавно право – Има три механизма да спре нарушаване на закони:
  • Полиция
  • Съд
  • Изпълнение на решението на съда (Затвор)
  • Международно право – Няма такива механизми. Защо?:
  • Суверенитет – Държавата трябва да може да прави това, което иска, стига да не нарушава човешките права на хората или да нарушава всеобщи човешки закони. Суверенитета на държавите, често води до това, силни държави да игнорират международните наказания, които са им налагани, свободно да напускат организации и да не спазват исканията на други държави. 
  1. Международен наказателен съд
  • Съди хора, които са извършили престъпления против човечеството
  • Преди него са били създавани съдилища за всеки конкретен случай (Сърбия, Руанда), което води до това решенията на тези съдилища да не са ефективни и считани за нелегитимни. В случая на Сърбия- тя изказва несъгласие с решенията, поради факта, че други актьори по време на Югославските войни не са наказани, както е тя.
  • Няма полиция – Разчита полицията, вътре в държавата, която е членка на международния наказателен съд, да арестува човека, когото съдът е обявил за издирване. Няма санкции ако държавата не го направи.
  • Няма международен затвор – Разчита на държавата да затвори човека
  • Африканският континент – От първите 27 дела, 27 са били срещу африкански лидери. Африкански държави смятат, че съдът е нечестен спрямо Африка. Това ги кара да искат да не кооперират с него и да крият военни престъпници, в рамките на границите си. (Пример – ЮАР отказа да екстрадира лидера на Судан- Омар Ал Башир, който беше извършил геноцид на територията на Судан.)
  1. Международният съд
  • Делата са само между държави
  • Има същите проблеми 
  • Не винаги решенията му се харесват и уважават.
  • Големите държави лесно могат да не признаят решенията, ако не са съгласни. Това правят САЩ, когато губят дело срещу Никарагуа, в което САЩ е отговорна за множество престъпления на територията на Никарагуа, и Китай спрямо Филипините(Китай са анексирали острови, които са част от територията на Филипините), за да изпълнят политическите си интереси. 
  • Международният съд не иска да води дела срещу големи държави, защото има страх, че няма да изпълнят решението, което може да доведе до всеобща нелегитимност на органа. (Пример – Към момента (2020г.) съдът продължава да не отваря дело срещу Русия, относно анексирането на Крим.)

24. Ползи от тези съдилища

  • Имат възможност да приложат натиск върху малките държави – Мнението на съда е много важно там и може да доведе до решаване на проблемите, много ефективно
  • Граници на определени проблеми – Отговарят на важни международни въпроси (Пример – използването на ядрени оръжия – съдът казва, че са лоши за околната среда)
  • Жертвите на престъпление срещу човечеството, получават справедливост и трудностите им са признати и уважени (Пример – жертвите в Косово)

25. Съвета за сигурност

  • Създаден, за да могат Великите сили в Обединените Нации да спират развитието на война, пагубна за света
  • Единственият орган, който има абсолютна власт в международните отношение – решенията му се уважават от всички държави
  • Много трудно взема решения – Постоянните членове не се разбират помежду си за въпросите, които обсъждат. Имат право на абсолютно вето – Изисква се всички държави да гласуват положително за нещо, за да се одобри. Постоянните членове имат различни интереси и това често води до налагане на вето по решения, които е нужно да се вземат в полза на света, но са против интересите на някой/и от постоянните членове.
  • Постоянните членове са САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания ( победителките от Втората световна война). Има и 5 временни членове, които се подбират на ротационен принцип.