Новини от Европа: Бившият френски президент Никола Саркози е осъден по обвинение в корупция

Френският съд в понеделник осъди бившия президент Никола Саркози на три години лишаване от свобода по обвинение в корупция и търговия с влияние, като после сне две години. Президентът е признат за виновен за нелегален опит за извличане на информация от старши магистрат през 2014 г. относно текущо разследване на финансите на неговата кампания. Според съдията, Саркози не е нужно да лежи в затвора, а може просто да изкара присъдата си под домашен арест. Саркози е първият президент, който е бил наказан с лишаване от свобода в съвременната история на Франция. Прокурорът в Париж изиска наказание от две години лишаване от свобода и две години условна присъда за Саркози и останалите замесени в случая – адвоката му – Тиери Ерзог, и бившия магистрат – Жилберт Азибер. Те също са признати за виновни и са осъдени на лишаване от свобода. След дълги разследвания и опити за заобикаляне на правни норми процесът започна в края на миналата година.

По време на подслушване на разговори става ясно, че Никола и неговият адвокат обещават на магистрата престижна държавна позиция в Монако в размяна на информация за протичащата проверка на твърдението, че бившият президент е приел незаконни плащания от L’Oreal (една от най-големите световни козметични компании) за успешната си президентска кампания от 2007 г.

Има две основни причини тази новина да е толкова важна за дебатите, тъй като има два основни спорни момента – този за корупцията и този за съдебните привилегии на политиците (в този случай облекчаване на присъдата със задържане под домашен арест). Затова информацията относно правния имунитет е доста полезна (разгледайте следната статия в Уикипедия). А за повече информация разгледайте тук 1 и тук 2.

Новини от Азия: Съдът на Хонгконг освободи демократично настроени активисти по време на изслушване за националната сигурност

Властите в Хонгконг осъдиха 47 опозиционни активисти поради сериозното нарушаване на законите за национална сигурност на града в неделя (28 февруари). Сред тези хора има много бивши депутати, активисти и общински съветници, които са задържани през февруари, заради организирането, планирането и участието в избори за сформиране на демократичната опозиция на града през миналия юли. Това събитие е било създадено, за да се определят най-мотивираните и сериозни опозиционни демократически кандидати, които да се включат в изборите за законодателен съвет, планиран за миналия септември, когато опозицията очакваше да спечели с мнозинство. Заради пандемията изборите бяха отложени, но не преди демократичните кандидати да бъдат дисквалифицирани. Отправиха се предупреждения, че участниците в първичните избори са в нарушение с новосъздадения закон за сигурността. Осъдените в неделя 39 мъже и осем жени, на възраст между 23 и 64, бяха задържани и се появиха на West Kowloon Magistrates’ Courts в понеделник. По-малко от една трета от тях бяха освободени под гаранция. Останалите 32 активиста остават задържани до следващото изслушване.

За повече информация относно провиненията на активистите и тяхното значение разгледайте следния линк, а за повече инфо относно изслушването в понеделник – линк. За да прочетете повече за новосъздадения закон, според който активистите са наказани разгледайте тук.

Новини от Мианмар: Военният преврат в Мианмар

В началото на месец февруари гражданите на Мианмар, десетки хиляди хора, излязоха на протест срещу преврата на военните. Демонстрантите настояват за освобождението на държавната лидерка Аун Сан Су Чи и останалите ѝ поддръжници, които биват задържани през първата седмица на месеца. Властите не успяха да предотвратят протестите, независимо от блокадата на достъпа до интернет и заплахите за арести. Като цяло протестите протичат сравнително мирно и въпреки това представител на Червения кръст съобщава, че трима души са ранени, поради употребата на гумени патрони от полицията.

През последните пет години лидерката води партията – „Национална лига за демокрация“ – и ръководи страната след като е избрана през 2015 година в т.нар. „най-свободни и честни“ избори. До военния преврат се стига,  след като военната опозиция отправя обвинение за манипулация на изборите. Тези твърдения се повтарят от назначения от военните президент и се обяви извънредно положение. 

На 5-ти март съветът за сигурността на ООН обсъди ситуацията, но не достигна до окончателно решение, а консултациите продължават. От друга страна, САЩ и ЕС предприеха наказателни мерки срещу военните власти.

За повече информация, проследете новината – тук.