Една от най-важните предпоставки за това да си добър дебатьор, е осведомеността относно случващото се по света. Новата инициатива на АДБ ще включва ежемесечен обзор с препратки към анализи от водещи медийни институции относно международните новини. 

Хибридна политика

Голяма част от темите изискват да разбирате какво представляват главните политически идеологии и целите, за които те се борят. Напоследък в световен мащаб се популяризира ново явление, наречено хибридна политика. Тази политика представлява събирането на наглед несъвместими позиции в едно, с цел приобщаването на различни социални групи.

Главен пример за нея в момента е правителството на Франция, което наскоро затегна режима спрямо бежанци и мигранти. Макрон използва консервативна реторика с цел спиране на разширяването на ЕС и социалната миграция, но в разрез на това налага редица либерални мерки (намаляване на данъците, реформиране на публични системи като пенсионната и стимулиране на предприемачеството). Освен това се фокусира върху иновации, дигитализация и зелена икономика.

За момента този му опит да апелира към различни социални групи само го поставя под сериозна критика, като либералите го обвиняват в предателство, а консерваторите – в лицемерие, и популярността му в обществото драстично пада. Други държави като Австрия, Великобритания и Дания, преминават по-постепенно и по-успешно към хибридна политика. Повече по темата можете да прочетете тук.

Ценова война с петрол

Големите производители на петрол са в ценова война, което ще повлияе на световната икономика и международните отношения, и съответно може да се превърне във фактор в множество дебати. Миналата седмица имаше разрив в споразуменията между Саудитска Арабия и Русия относно производството на петрол, и в резултат Саудитска Арабия махна всякакви ограничения върху производството си. В рамките на една седмица се случи най-големия срив в цените на петрола от 1991 насам, заради свръхпредлагането на занижени цени и свитото търсене на петрол заради коронавируса. Тук може да прочетете за позициите на трите държави, водещи в производството на петрол и какви са техните способности да издържат на продължителна ценова война. Очакват се проблеми и за останалите големи производители, както и отпадане на играчи от пазара и преразпределяне на дяловете. Предвижданията са това да създаде недостиг на петрол и по-високи цени след 2022. 

Мирно споразумение с талибаните

Един от главните конфликти в Близкия Изток изглежда на път да бъде разрешен. Добре е да следите развитието му и да го имате в предвид за бъдещи дебати, свързани с Близкия Изток. САЩ и талибаните подписаха мирно споразумение с цел прекратяването на 18-годишната война в Афганистан. То е част от предизборните обещания на Тръмп, който през 2016 г. заяви, че ще изтегли САЩ от “безкрайните войни”, започнати от предшествениците му. САЩ ще започне оттегляне на войниците си и ще работи със съюзниците си по посока намаляването на военното им присъствие в страната. Талибаните се съгласиха да прекратят взаимоотношенията си с Ал-Кайда и други терористични групировки. Планира се и обмяна на затворници между талибаните и правителството на Афганистан. Повече по темата можете да прочетете тук.

В много дебати за международни отношения става дума за реакцията на международното общество и ефективността на международни институции. Една от тези институции е международният наказателен съд в Хага, който е обект на много спорове. В началото на месеца съдът разреши започването на разследване за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Афганистан, включително такива извършени от американски военни. Това ще бъде първия случай, в който е възможно американски лидери и военни да бъдат съдени в международна институция. След десетилетия събиране на доказателства, през 2017 бе започнат опит да се проведе пълно разследване, но през 2019 САЩ поставиха безпрецедентни санкции срещу институцията, за да го спрат. Това доведе до много критика срещу САЩ и срещу съда (включително обвинения за пристрастия на съда). Една година по-късно съдът успя да промени решението и започва пълно разследване, което се счита за шанс да докаже ефективността и  безпристрастността си.

Конституционна реформа в Русия

Русия е сред най-често срещаните актьори в теми за международни отношения и анализи за лидера ѝ и факторите, от които зависи управлението му ще са ви от полза. В последните месеци Владимир Путин осъществява неочаквано резки промени в конституцията на Русия. Политически анализатори смятат, че това е опит да успокои руския елит и да запази подкрепата му. Общественото доверие в Путин е паднало от 60% на 35% през последните две години и именно това притеснява елита, чиито позиции, пари и дори свобода в момента зависят от Путин. 

На 10 март Путин подкрепи предложение за конституционна реформа, която ще му позволи да се кандидатира за президент отново след изтичането на мандата му през 2024. Предложението ще трябва да бъде одобрено от обществото чрез референдум, планиран за другия месец. Очаква се референдума да се проведе със съмнителна легалност, а протести срещу промяната да бъдат забранени заради коронавируса.

Путин защитава промяната с твърдението, че Русия има нужда той да остане на власт, за да осигурява стабилност на държавата. Миналата седмица той посочи коронавируса и загубите на пазара за петрол като примери за нови, сериозни заплахи за Русия.

Протести в Мексико

На 8 март над 80 000 жени в Мексико се включиха в “национална стачка на жените” и не отидоха на работа, демонстрирайки колко необходими са на държавата. Поводът за стачката бяха две брутални убийства през февруари, които следват дълги години на агресия и домашно насилие. През 2019г. 1006 жени в Мексико са били убити. Повечето от тях са в следствие на докладване на домашно насилие и бездействие на полицията. Макар убийствата да бяха главния фокус на протеста, той също бе срещу културата и социалните норми, водещи до тези престъпления. Главната му цел бе да промени общественото мнение, а не политиката на правителството, което за момента демонстрира безразличие. Този случай може да ви послужи за пример както в дебати за феминизъм, така и като цяло за социални движения и методите им да постигат целите си.

Парламентарни избори в Словакия
Понякога е възможно активно гражданско общество да постигне успех в борбата с корупцията, и последните парламентарни избори в Словакия могат да ви послужат за такъв пример в политически теми. Словашката опозиционна партия “Обикновени хора и независими личности” спечели парламентарните избори в страната. Политическото движение е фокусирано върху борбата с корупцията и събра близо 25% от гласовете на избирателите. На второ място остана партията “Смер” на премиера Петър Пелегрини, която управлява повече от десет години. Досегашните коалиционни партии на Смер не преминаха бариерата за влизане в парламента. Лидерът на опозиционната партия заяви, че това е знак, че хората искат Словакия да се превърне в справедлива държава с върховенство на закона.