Изборите за кандидата за президент на Демократическата партия в САЩ 

На 8 април Бърни Сандърс прекрати кампанията си. “Не мога с чиста съвест да продължа да поддържам кампания, която не мога да спечеля, и която ще се сблъска с важната отговорност на всеки един от нас в тези тежки времена” – бе изказването му относно оттеглянето. С това Джо Байдън става единственият кандидат на демократите, въпреки че все още не е събрал необходимия брой делегати. Липсата на конкуренти превръща процеса в чиста формалност и през юни той официално ще стане представителят на Демократическата партия.

Има няколко причини Сандърс да загуби необходимата му подкрепа, а Байдън да спечели преднина и е добре да ги имате предвид при дебати, свързани с политиката на САЩ. На първо място – водещият приоритет на демократите при гласуването бе какъв шанс имат отделните кандидати да победят Тръмп. Идеологията и предложените политики не се оказаха толкова важни на фона на убеждението, че Байдън би се справил по-добре срещу Тръмп. Според някои политически анализатори, друга основна причина е дистанцирането на Сандърс от Демократическата партия и острите му критики към нея. Това е много рисково в САЩ, където повечето хората се идентифицират не толкова с конкретни политики, колкото със самата партията, която подкрепят, и нейната ценностна система. Именно афроамериканците, чиито гласове дадоха значителна преднина на Байдън пред Сандърс, традиционно се асоциират с Демократичната партия и предпочитат кандидати, които са по-тясно свързани с нея. За друга грешка на Сандърс се смята презумпцията на кампанията му, че гласувалите за него през 2016 средна класа бели американци са предпочели политиките му. Всъщност много от тях са били срещу Хилъри Клинтън и са гласували за следващия кандидат с високи шансове. Липсата на внимание към тази група гласоподаватели от страна на Сандърс позволи на Байдън лесно да ги спечели на своя страна през 2020 г. 

След оттеглянето на Сандърс, основното предизвикателство пред Байдън се превръща обединяването на Демократическата партия и това да привлече конкретно младите, прогресивни гласоподаватели, които изразяват дълбок скептицизъм към кампанията му. Сандърс публично подкрепи Байдън и окуражи последователите си да гласуват за него през ноември, в името на общата цел – Тръмп да не бъде преизбран. Също така, Сандърс посъветва Байдън да се доближи поне частично до неговата платформата, за да докаже на привържениците му, че защитава и техните интереси. Има високи надежди това да се случи, предвид факта, че Байдън вече взаимства някои идеи от платформите както на Сандърс, така и на Елизабет Уорън.

Макар Сандърс да загуби битката за президентския пост, вече изразява други планове за участие в политиката и да продължава да се бори за идеите си и интересите на тези, които са го подкрепили. Главно планира да използва поста си на сенатор и да работи по-близо до Демократическата партия, променяйки я отвътре. Освен това е доволен, че платформата му успешно е изместила Демократическата партия по-вляво на политическия спектър, поставяйки на централно място теми като увеличаването на минималната работна заплата и по-достъпното здравеопазване. Вече около 75% от гласоподавателите демократи подкрепят национален план за здравни осигуровки, който да обхваща всички американци. Това е голяма промяна от началото на кампанията на Сандърс, когато идеята за “здравеопазване-за-всички” бе считана за изключително радикално предложение. 

Унгария и ЕС

Все по-важен проблем в теми за Европейския съюз е политическата ситуация и застрашената демокрация в Унгария. От 2018 г. насам Европейската комисия води няколко наказателни процедури заради нарушаването на върховенството на правото в Унгария. Освен това беше започната и процедура, която може да доведе до отнемане правото на глас на Будапеща при вземане на решения в Съвета на ЕС.

В началото на месеца пък, парламентът на Унгария одобри разширяване на правомощията на премиера Виктор Орбан заради епидемията от коронавируса. Парламентът бе разпуснат, а той ще управлява страната с укази до края на извънредното положение, което може да удължи по собствено решение и без парламентарно одобрение. Законът също предвижда отмяната на изборите в срока на действието си. Въведени са наказания до 8 години затвор за нарушаване на карантината и до 5 години затвор за разпространяване на фалшиви новини. Няма клауза за излизане от извънредното положение, което според унгарски неправителствени организации позволява на правителството на Орбан да задържи властта безсрочно. 

Заради това 13 партии от Европейската народна партия (ЕНП) поискаха партията на Орбан – ФИДЕС да бъде изключена от коалицията.

Шестнадесет европейски държави, сред които и България, подписаха декларация срещу предприемането на извънредни мерки във връзка с коронавируса, които могат да нарушат демократичните принципи. Не се споменава конкретна държава, но редица медии посочват именно ситуацията в Унгария. На сайта на унгарското Външно министерство пък бе публикувано съобщение, че държавата се присъединява към тази позиция. В същото време, България се отказа от частичната дерогация на Европейската конвенция за правата на човека, както планираше преди две седмици.

Също така, миналата седмица съдът на Европейския съюз отсъди, че Унгария, Полша, и Чехия са нарушили правото на ЕС като са отказали да приемат бежанци и да приложат временния механизъм за релокация през 2015. Механизмът бе част от план за облекчаване на натиска върху Гърция и Италия. Обявено наказание няма.

Демонтиран паметник в Прага

Все още е актуален дебатът дали е редно да се демонтират съветски паметници.

На 3 април паметник на съветския маршал Иван Конев в Прага бе демонтиран. Няколко пъти преди демонтажа се е случвало паметникът да бъде вандализиран (включително с графити, наричащи Конев “кървавият маршал”) и да предизвиква поляризиране на обществото. Някои чехи смятат Конев за освободител, а други – за символ на съветската диктатура. Ондрей Колар, кметът на Шести район в Прага, на няколко пъти е правил опит да разреши ситуацията, което предизвика подкрепящите Конев да  изпращат заплахи за живота му и този на семейството му. През септември Колар е бил принуден да напусне града и да бъде поставен под полицейска охрана.

Противоречията покрай демонтирането на паметника имат и международни последствия. Руското посолство в Прага реагира с протестно писмо, в което осъжда демонтирането, а културният министър на Русия обвини чехите в нацизъм. Следственият комитет на руската федерация повдигна наказателно дело с обвинение за “оскверняване на символ на военната слава на Русия, извършено публично”. След това на 5 април няколко маскирани души хвърляха димки по посолството на Чехия в Москва и опънаха върху оградата транспарант с надпис “Спрете фашизма”.

Обвинения за нарушения на закона за извънредното положение

По време на извънредното положение в България се появиха няколко оспорвани ситуации, в които прокуратурата повдигна обвинения относно нарушения на закона и си навлече сериозни критики. Най-виден е скорошния пример за обвиненията срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Стоименова за “отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти” в излъчени интервюта. Стоименова твърди, че това е експертното ѝ мнение, базирано на доказуеми факти и обстоятелства. Асоциацията на европейските журналисти отправи остра критика и обвинения за цензура, а фармацевти от цялата страна протестираха символично, излизайки пред аптеки с надписи “Не ни е страх”. Управителния съвет на БФС излезе с декларация в нейна подкрепа и посочи, че тези проблеми са коментирани от Световната здравна организация и Европейската агенция по лекарствата дълго преди въпросните интервюта.

Две седмици преди това Костадин Костадинов, лидерът на проруската партия “Възраждане”, бе обвинен за всяване на паника заради интервю, в което отправя “заблуждаващи твърдения за липси на стоки” и твърди, че въведените ограничителни мерки заради пандемията са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

По същия член от Наказателния кодекс се води и дело в Пловдив срещу двама лекари, които публично предупредиха за липсата на предпазни средства и недобра организация на работа в болниците. Единият от тях бе коментирал, че “Всъщност това е публична изява не за масовост и вдигане на шум, а опит да се стигне до административните структури, тъй като официалният път да се стигне до тях не е ясен и резултат досега в тази сложна обстановка ние не сме видели да има.”

И трите ситуации повдигат съмнения за това дали правителството не крие информация от населението и водят до често срещания в дебати въпрос за това доколко е оправдано държавата да се намесва в свободата на словото, дори с цел да предпази гражданите си.

Препоръки

  • Съветът на Европа публикува доклад, според който България има сериозни проблеми с расизма, домашното насилие и медийната свобода. В него се споменава увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста и расистки лозунги и поздрави.
  • Китай и Русия инвестират ресурси в изграждането на медийни образи, според които помагат на света да се справи с коронавируса. Този анализ на Foreign Policy е за мотивите им и нещата, които искат да получат в замяна на помощта. Тук пък можете да прочетете конкретно за влиянието на Китай в Сърбия, довело до билбордове с благодарност към Си Дзинпин в Белград, и за недоволството на ЕС и Русия от това. 
  • Делян Пеевски е сред най-големите дарители на институциите за борба с коронавируса. Според медии, притежавани от него, даренията достигат стойност от 2 милиона лева, като ”Свободна Европа” обяснява откъде идват тези пари.

 

Автор: Ани Попова, сектор „Обучително звено“