Една от най-важните предпоставки за това да си добър дебатьор, е осведомеността относно случващото се по света. Новата инициатива на АДБ ще включва ежемесечен обзор с препратки към анализи от водещи медийни институции относно международните новини. 

Законови промени в България

Покрай извънредните мерки срещу разпространението на коронавируса в България бяха предложени различни законови промени с цел ефективното справяне със ситуацията. Подобни мерки се предприемат и от много държави. В родното обществено пространство се повдигна спорът дали мерките са достатъчно обосновани и дали няма опасност те да останат и след края на извънредното положение. Повдигнаха се тревоги и за злоупотреби. В следващите параграфи ще намерите най-основните промени. Съветваме ви да прочетете и приложените линкове, защото дори да не се появи дебат конкретно за тези казуси, със сигурност аргументите в тях могат да ви послужат и в други дебати за баланса между сигурност и свобода или теми за етнически малцинства.

На 19 март министърът на правосъдието Данаил Кирилов заяви, че ще поиска до края на извънредното положение да не се прилага Европейската конвенция за правата на човека. Конвенцията е международен договор, който създава неотменими права и свободи за всички граждани и задължавата държавите, присъединили се към нея, да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхната юрисдикция. Въз основа на нея е създаден и механизъм за защита на декларираните права – Европейският съд по правата на човека. България ще бъде задължена да предостави на Съвета на Европа(това е различен орган от ЕС!) пълна информация относно предприетите действия и причините, поради които това е наложително, и освен това ще трябва да продължи да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон. Съветът е бил информиран и от над 10 други държави, които искат същото.

Част от предложените промени, като фиксирането на цените и наказанието за разпространяване на дезинформация, бяха отхвърлени от парламента в следствие на вето от президента Румен Радев. След това на 19 март депутати от ВМРО внесоха проект за промени в Закона за радиото и телевизора, според които правителството да получи допълнителни правомощия относно регулацията на информация в интернет, без това да има връзка с пандемията. Притесненията на много журналисти (сред които и Асоциацията на европейските журналисти) са, че приемането на проекта би довело до репресия срещу някои медии, и не смятат, че това са правилните мерки за борба с този проблем. Това е свързано с цялостния въпрос дали фалшивите новини трябва да бъдат оспорвани от държавата, за да се предпазват хората, или гражданите трябва сами да си изградят информираност и правителствената намесата би могла да доведе до проблематична цензура.

 Тук пък можете да прочетете повече за оспорваният въпрос с наказването на спекулацията с цени. Предложението за фиксирането на цените бе отхвърлено, защото макар да е опит да се защитят интересите на купувачите и да се избегне прекомерното надуване на цените, има редица икономически рискове. Например, фиксирането на цените би попречило да се внасят продукти, ако се вдигнат цените им извън България, защото вносителите ще са на загуба. А продукти като например сезонните, в момент, в който е по-удачно да си смъкнат цените, не биха могли. И двете биха навредили на купувачите, а самите бизнеси биха загубили гъвкавостта си и дори понесли големи загуби. Това е пример за случаи, в които намесата на държавата в свободния пазар би могла да доведе до проблеми, дори и да е добронамерена, и можете да го ползвате в икономически дебати.

Миналата седмица пък добавка в Законът за извънредното положение измени и Законът за електронните съобщения, давайки право на МВР незабавно да получава трафични данни без да има одобрението на съд. Това би означавало да имат неограничен достъп до местоположението на всички граждани в който и да е момент. Някои юристи изразяват притеснения, че липсват мерки, които да предотвратят злоупотреби с това.

Тук пък можете да прочетете анализ на The Economist относно глобалните мерки за борба с вируса и притесненията за личното пространство и свободите на хората.

От 20 март нататък някои градове, сред които София, Сливен, Казанлък и Нова Загора, започнаха да въвеждат по-строги пропускателни режими за квартали с ромско население. Вътрешният министър обосновава това с повишената трудност за информиране на тези общности, но активисти изразяват опасения за посланието, което това действие изпраща на обществото. “Все едно казват на хората, че ромите не се мият или, че не са в състояние да разберат това, което разбират всички останали”, твърди Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива. Объркване идва и от това, че много медии представиха мярката директно като “затваряне” на ромските квартали, докато всъщност просто има повишено присъствие на полицаи, които разпространяват информация за предпазването от вируса. Това показва как, при опити за справяне с проблеми, които диспропорционално засягат малцинства, е много важно как се предприемат мерките, за да не се създава обществено напрежение.

Икономическите последствия от коронавируса

В дебати на икономически теми често се налага да анализирате как правителството трябва да реагира на дадена ситуация, какви мерки да предприеме, и кои сектори да приоритизира. Пандемията на коронавируса нанася голям удар върху икономиките на много държави, и се очаква тази година да настъпи тежка криза. Това е добра възможност да наблюдавате как различните държави реагират в реалния живот и да следите какви ще бъдат последствията от тези мерки. Тук можете да прочетете за самите негативни ефекти върху икономиката и кои бизнеси точно ще бъдат най-сериозно афектирани. 

Страните членки на ЕС стандартно имат определени бюджетни ограничения като например задължение да поддържат дефицита си под определен процент, ограничение на финансите, които могат да ползват за развитие на бизнеси, и други. За тези ограничения има клауза, която позволява облекчаване  при екстремни условия, като миналата седмица финансовите министри на ЕС прецениха, че ситуацията с коронавируса изпълнява тези условия и одобриха задействането на клаузата. Целта е правителствата да имат необходимата гъвкавост за подкрепянето на националните здравни системи и подпомагането на засегнатите от епидемията бизнеси, така че да предпазят икономиките си от възможно най-много трайни щети. Тук можете да прочетете и за останалите мерки, взети от ЕС. 

В България се планира 4,5 милиарда лева да бъдат предоставени на бизнеси, изправени пред загуби заради епидемията, а плащането на корпоративни данъци е отложено до 30 юни, което освобождава средства на работодателите в размер около 600 млн. лева. Големи части от държавния бюджет са преструктурирани, за да подпомогнат най-засегнатите от извънредното положение.  Тук можете да прочетете за всички въведени промени.  

Германия планира да не поставя ограничения на финансите, които ще отдели за подпомагане на бизнесите си, а други държави като САЩ и Япония вече са обявили планове за огромни суми за целта. Много правителства планират да платят поне 60-70% от разходите на бизнесите по заплати за периода на карантината. Очаква се общо всички финанси, похарчени за намаляването на икономическите щети, да надминат поне 2% от глобалния БВП. Това е повече от използваното при кризата през 2007-09. 

Експерти изразяват и притеснения, че увеличеният контрол на правителствата върху обществения живот и намесата в икономиката може да се задържи и след пандемията. Тук можете да прочетете анализ за това.

Влошаване на отношенията между Китай и САЩ

За много теми за международни отношения е важно да имате актуална информация за отношенията между Китай и САЩ и последствията от техните действия. През последния месец те отново се влошиха. През февруари Китай изгони трима американски журналисти от територията си. Заради това САЩ обяви китайски медии за “чуждестранни мисии” и наложи ограничение на броя китайски журналисти, имащи право да работят на американска територия, принуждавайки 60 души да напуснат страната. В отговор на това на 18 март Китай обяви изгонването на почти всички американски журналисти. Това значително ограничава способността на западните медии да предоставят информация за случващото се там и притеснява както Запада, така и репресирани групи като гражданите на Хонг Конг, които разчитат на международна подкрепа за протестите си. 

Освен това Китай и САЩ в момента си разменят обвинения относно коронавируса и отказват да си сътрудничат в опитите за справяне с него. Представители на Китайската комунистическа партия разпространяват конспирационна теория, че американската армия е вкарала вируса в Ухан, а Тръмп и някои големи медии като Fox News го наричат “китайския вирус”.

Тук можете да прочетете анализ за това какво точно говорят тези действия на Китай за бъдещето му на международната сцена.

Извънредно правителство в Израел

Важно последствие от коронавируса, което да следите, защото може да се появи в дебати за международни отношения, е преодоляването на едногодишния политически застой в Израел. Избори се състояха три пъти, но и трите пъти управляващата дотогава коалиция и обединената опозиция имаха твърде близки резултати и никоя не можеше да сформира правителство. Миналата седмица обаче опозиционният лидер, Бени Ганц, бе избран за председател на парламента с частична подкрепа от партията на премиера Нетаняху. Този ход се счита за началото на преговори между Ганц и Нетаняху за сформиране на извънредно правителство. Теоретизира се, че ще се стигне до “ротационна сделка”, при която Нетаняху и Ганц да се редуват на премиерския пост. 

Ганц бе обвинен в предателство от собствената си коалиция. Платформата му, във всеки един от трите избори, бе базирана на обещания да премахне Нетаняху и пълен отказ за сътрудничество с него заради повдигнатите обвинения срещу премиера за подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Някои от подкрепящите Ганц партии обявиха, че ще напуснат коалицията и не подкрепиха избирането му за председател.

Ганц защити действията си с това, че “обстоятелствата покрай коронавируса са необичайни и изискват бързи и необичайни решения”. Също гарантира, че ще продължи да отстоява на принципите си независимо какво иска Нетаняху.

Нови развития за Северна Македония на международно ниво

Друга важна тема в международните отношения, особено за Балканите, са съюзи като ЕС и НАТО и оспорваните опити на Северна Македония да влезе в тях. В средата на месеца испанският Сенат ратифицира протокола за членство на Северна Македония в НАТО, с което тя официално ще стане 30-я член на съюза. Испания бе последната страна, която трябваше да ратифицира документа. Напомняме, че Гърция го ратифицира първа, с което вкара в сила договора от Преспа, с който се промени и името на Република Северна Македония.

Ако си спомняте, Гърция настоя тази промяна да се случи и за да даде позволението си Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС. Скоро след промяната на името, Франция и Нидерландия спряха процеса заради опасения за нарушаването на демокрацията и високата корупция в държавата. През февруари Европейската комисия свидетелства, че както Северна Македония, така и Албания са постигнали значителен прогрес в борбата с тези проблеми. Миналата седмица ЕС взе решение да започне отново преговори за тяхното членство, което дава ново начало на временно спряното разширяване на ЕС и нови надежди на други държави от Балканите.

Препоръки за други теми, които да следите:

  • Допълнително по темата за възможностите на технологии да ограничат свободите на хората, тук можете да прочетете анализ за това как диктаторите се възползват от тях и засилват управлението си.
  • Русия разгръща “сериозна дезинформационна кампания” срещу Запада. Тук можете да прочетете в какво се състои, защо се случва, и какви са вероятните последствия от нея. Тази статия пък може да ви обясни в дълбочина за визията на Путин за Русия и ключовите промени по време на управлението му.
  • Месеците на онлайн образование по време на епидемията в Китай създадоха рискове за драстичното увеличаване на социалното неравенство.
  • Република Гвиана наскоро откри огромни запаси от петрол, но раздвоената политическа ситуация в държавата създава хаос и огромна несигурност относно това дали гражданите на Гвиана изобщо ще видят някакви ползи от това.