През втората половина на април заради коронавируса се случиха много събития, които влияят на глобалната политика, икономиката и защитата на човешките права. В този обзор ще намерите подбрани промените и факторите, които е най-вероятно да бъдат засегнати в дебати. Защото макар самият вирус да е проблем в сферата на здравеопазването, последствията от него са важен контекст за икономически, социални и принципни теми, а най-вече и за такива за международни отношения.

Борбата на САЩ и Китай за световно влияние

В началото на годината съществуваха подозрения, че коронавирусът ще бъде китайския “Чернобил” и ще доведе до постепенното сриване на режима. Китай обаче наложи тежки мерки, считани за нарушаващи човешки права, и се справи с кризата много по-бързо, и с по-малко жертви от повечето западни страни. Това даде начало на пропаганда за успеха, дължащ се на еднопартийното управление и за помощта, която Китай оказва на света. Някои западни политически анализатори смятат, че пандемията ще бъде запомнена като повратна точка в международните отношения.

Освен да рекламира Китай, пропагандата разпространява и други проблемни за Запада твърдения. Според разследване на ЕС, Китай е обединил сили с Иран и Русия за организирано дезинформиране за пандемията, с цел да подкопае общественото доверие в западните държави. Документът отбелязва, че трите държави координирано разпространяват информация, че вирусът е “биологично оръжие, създадено в САЩ, за да обезсили противниците си” и че те се справят с епидемията много по-добре от западните държави. Освен за произхода на вируса, разпространяват и много фалшиви новини за последиците му върху здравето и мерките взети от ЕС за борбата с него. Гугъл и други доставчици на рекламни услуги пък, продължават да печелят и да стимулират опасна за здравето дезинформация, чрез платени реклами, позволявайки популяризирането ѝ.

Провалът на Тръмп в САЩ

Опитите на Китай да подобри имиджа си са улеснени от действията и липсата на такива от страна на САЩ. Действията на Тръмп активно дискредитират Щатите и уронват международното доверие. Провалът на президента да адресира кризата сериозно, отричането на проблема и избягването на темата му навлякоха сериозни критики от международната общност. Най-тежко е обвиняван за огромното забавяне да се въведат каквито и да било мерки в САЩ, въпреки всички предупреждения за сериозността на проблема. През първите седмици, президентът подвеждаше обществото, че кризата е под контрол. Извънредно положение в Щатите бе въведено шест седмици след като Световната здравна организация (СЗО) заяви, че вирусът представлява глобална опасност. В момента САЩ регистрира най-големия брой заразени и най-големия брой починали от вируса.

Атаката на Тръмп срещу СЗО

Критиките за управлението на Тръмп не са свързани само с проблемите вътре в САЩ. В средата на месеца той отряза американското финансиране на СЗО (над 400 милиона долара годишно) и обвини организацията, че приоритизира Китай и че е укрила информация в началото на кризата. Няма доказателства за тези неща и критиците на Тръмп твърдят, че той се опитва да прехвърли както обвиненията за бавния отговор на администрацията си върху СЗО и грешките на Китай, както пред американските граждани, така и на международно ниво.

Китай твърдо е срещу такова разследване. Повечето съюзници на САЩ подкрепят идеята, но само след края на пандемията, с аргумента, че справянето с нея е по-наложително и изисква ползването на всички възможни ресурси. Изразяват опасения, че такава загуба на финансиране ще отслаби най-добрия съществуващ инструмент на света за справяне с медицински проблеми точно насред пандемия, когато трябва да бъде най-силен. Това застрашава и много ключови програми за борба с други заболявания като детски паралич, ХИВ и СПИН. ЕС предлага компромисен вариант за цялостно анализиране на глобалната реакция към пандемията (отново след края ѝ) с цел всички засегнати страни да се поучат от случилото се и да са по-добре подготвени за в бъдеще. 

Около седмица по-късно САЩ даде на останалите държави от Г7 списък с реформи, които изисква от СЗО. Повечето са свързани с организационни промени, с цел увеличаване на прозрачността и независимостта, но няма данни дали това ще са единствените изисквания за подновяване на американското финансиране на организацията. Политически коментатори посочват, че тези изисквания вероятно са опит Щатите да се измъкнат от критикатата и рисковете, предизвикани от решението на Тръмп и да продължат финансирането на СЗО без това да изисква дискредитирането на по-ранните думи на президента.

Далеч не за първи път цялостната политика и подход на Тръмп едновременно изкарва САЩ в лоша светлина и дава възможност на Китай да изглежда като по-сериозен и по-полезен партньор. Разликата тук, е в обема на сегашната криза и помощта, която Китай оказва на света. Директорът на СЗО, Тедрос Гебреисус, отправи остра критика по повод тази ситуация. Той заяви, че сега не е моментът държавите да се борят една с друга и политиците да си приписват заслуги, защото пандемията е трагедия за човечеството и изисква глобална солидарност.

Други действия на Китай

Освен за имидж Китай намира и други начини да се възползва от ситуацията. Вероятно сте чули за продължилите с месеци огромни протести в Хонг Конг. Те започнаха да се успокояват преди пандемията, а когато тя се разрастна прекъснаха почти изцяло. В момента Китай се възползва от извънредното положение, за да арестува видни активисти в Хонг Конг и в континенталната си част. Твърденията на полицията са, че те застрашават обществения ред и здравето на хората, но конкретното таргетиране на лидери на неудобни за комунистическата партия движения предполага други мотиви. Извън собствените си граници, Китай предприема агресивни действия като това да увеличава контрола си върху оспорваното Южнокитайско море и да притиска Тайван и Япония с увеличени военни сили в техните води и въздушни пространства.

Бариери срещу влиянието на Китай

Все пак ситуацията не е достатъчно доказателство за легитимността на китайския режим. След изхвърлянето на западните журналисти от държавата, споменато в един от предишните обзори, е почти невъзможно да се провери кои от китайските твърдения изобщо имат почва и дали документираните случаи на COVID-19 отговарят на реалността. Освен това демократични държави като Южна Корея и Тайван също се справят качествено с кризата. Не се знае и дали след края на кризата Китай ще получи благодарности за овладяване на епидемията или обвинения заради първоначалната репресия на доктори и забавяне на глобалната осведоменост.

В началото на пандемията вирусът временно блокира износа на Китай. Това накара западните държави да преосмислят това, колко много разчитат на Китай икономически, особено когато става дума за основни продукти и услуги, от дихателни вентилатори до елементи за 5G мрежата. Друго нещо, което афектира позициите на Китай на международната сцена е и отказа да поеме лидерска роля, която ще изисква да се намесва в чужди конфликти и кризи (както САЩ прави от Втората световна война насам). В момент Щатите все пак запазват и частична преднина заради мрежата си от съюзи и частни актьори с мека сила (Гугъл, Нетфликс, Харвард и т.н.).

Други развития на международно политическо и икономическо ниво

Срив в петролната индустрия

Заради пандемията и драстичното спадане в използването на коли и самолети, търсенето на петрол намаля по-бързо и повече от всякога в историята. Това идва веднага след конфликта за цената на петрола между Саудитска Арабия и Русия, който вече бе смъкнал цената му наполовина. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците ѝ, сключиха сделка, в средата на месеца, за драстичното намаляване на производството на петрол от май до юни и допълнителни ограничения за следващите две години. Сделката се смята за нестабилна, главно защото не се знае колко дълго ще трае пандемията и как ще повлияе на търсенето на петрол в дългосрочен план. Също така, Русия тенденциозно игнорира условията на сделки, сключвани с ОПЕК и няма гаранция да спази тази. Саудитска Арабия пък продължава да предлага изключително големи отстъпки на азиатски държави, с което предизвиква напрежение сред другите износителки. Още засегнати са Иран и Венецуела, които вече страдат от сериозни санкции и вероятно ще наблюдават повече размирици в обществата си заради икономическите щети. Друг вероятен нарушител на сделката е САЩ, защото главните приходи от вътрешното му производство са за щатите Тексас, Пенсилвания и Охайо, а именно от техния електорат значително зависят и шансовете на Тръмп за втори мандат. Повече по темата тук.

Петролната индустрия неминуемо ще пострада значително. Възможно е дори търсенето на нефт да остане ниско и след кризата, защото промененият начин на живот и дигитализирането на толкова много работа, има шанс да промени общественото мнение за това дали наистина е необходима икономика, базирана на изкопаеми горива. Учени посочват, че именно сега може да започне процеса по така или иначе необходимото заради глобалното затопляне преструктуриране.

Опити да се отменят съществуващи санкции

Може би знаете, че в началото на пандемията Русия започна да се бори за отмяна на наложените ѝ санкции, под претекст, че помага на засегнати от вируса държави. Иран пък поиска отмяна на американските санкции, твърдейки, че затрудняват хуманитарната и медицинската реакция срещу вируса. През последните седмици двете държави, заедно с Китай, насочиха усилията си не само към дезинформация, но и към борба за цялостната отмяна на санкции. Тя засяга и тях самите, и други държави, като Сирия и Венецуела, които са наказани от либералния свят. Именно такива държави получават военна и икономическа помощ от Русия и Китай, и в замяна им сътрудничат на търговско, транспортно и политическо ниво. Повече по темата и защо санкциите не трябва да бъдат премахвани тук.

Нова надежда за Йемен

От години насам Йемен е в гражданска война. След като хутите (бунтовническа организация на шиа мюсюлмани) събориха правителството си, Саудитска Арабия се намеси, с цел да демонстрира мощ пред Иран – съперника ѝ за влияние в Близкия Изток. Интервенцията се оказа неочаквано трудна и конфликтът между саудите и хутите продължава и до днес. Войната е съсипала инфраструктурата на Йемен и е убила над 100 000 души, създавайки изключително тежка хуманитарна криза. През април, обаче Саудитска Арабия и съюзниците ѝ декларираха двуседмично прекратяване на огъня, за да се фокусират всички в борбата срещу коронавируса. Политически анализатори от Йемен смятат, че саудите искат да се измъкнат от конфликта без допълнителни загуби и използват пандемията като повод.

От месеци съществуват бавни, в повечето случаи засекретени, преговори между двете страни на конфликта. Саудитска Арабия е наясно, че вече няма как да върне старото правителство на власт (главно поради заточването на бившия президент), а и саудите и хутите понасят все по-големи загуби, най-вече, защото се бомбардират едни други. Това е изключително опасно за Саудитска Арабия, понеже хутите главно таргетират столицата и унищожават ключови нефтопроводи, заплашвайки репутацията ѝ на стабилна и безопасна държава. Особено в момента, когато цените на нефта са значително по-ниски, Саудитска Арабия не може да си позволи да продължава да инвестира ресурси в този конфликт. 

Хутите обаче виждат неприятните за Саудитска Арабия обстоятелства и искат да използват ситуацията в свой интерес. Те отхвърлиха прекратяването на огъня и сега настояват Саудитска Арабия да премахне въздушната и морска блокада на Йемен, да платят репарации за причинените щети (и десетте години изгубени правителствени заплати) и да ги признае за легитимно правителство. При липса на съгласие заплашват с “огромна ескалация”. 

Напредък за правителството в Израел

Друго развитие в Близкия Изток е това, че Израел най-сетне има правителство. В предишен обзор споменахме неочакваното начало на преговори между министър-председателя Нетаняху и бившия лидер на опозицията Гантц. Вече официално сключиха сделка, според която Нетаняху ще управлява в следващите 18 месеца, а Гантц ще поеме властта след това. Двамата ще работят заедно за координиране на усилията за справяне с вируса. Според социологическо проучване, само 31% от обществото вярват, че Нетаняху ще спази сделката.

Експлоатирането на пандемията и нарушаването на човешки права

В предишни издания на обзора покрихме няколко ситуации, в които мерките срещу пандемията създадоха рискове за определени права и свободи. За съжаление, на глобално ниво се наблюдава все по-засилено използване на ситуацията от политици, целящи да получат повече сила. В този обзор ще разгледаме конкретно ситуации, в които лидери прибягват до екстремни действия, които въпреки извиненията за екстремните обстоятелства, са неоправдаеми.

Експлоатирането на кризисна ситуация за получаването на повече сила е стар модел. Например Путин консолидира силата си и се сдоби с повече правомощия след терористическата атака в училище в град Беслан (2004), а Ердоган наложи извънреден режим и пое пълен контрол след провалилия се преврат в Турция (2016). Единственото различно за пандемията, което я прави по-опасна в това отношение е, че засяга целия свят и международното общество няма нито вниманието, нито ресурсите за проблеми освен вируса. 

Главният проблем в пандемията е, че влизането в извънредно положение е удобно оправдание и позволява на управляващите да въвеждат неконституционни мерки, като премахване на неудобни за тях фигури, с аргумента, че застрашават обществените ред и безопасност. Сама по себе си възможността не е проблем и някои нарушени права са оправдани, предвид ситуацията. За съжаление обаче много правителства злоупотребяват с увеличените си правомощия. В Унгария парламентът даде безсрочна неограничена власт на Орбан, а президента на Сърбия получи цялата власт, макар и засега със срок. Камбоджа пък прие закон, според който може да дерогира конституцията почти неограничено.

Проблеми, свързани с провеждането и отлагането на избори

Осъществяването на избори в много държави е афектирано от пандемията. Важно е да се отбележи, че Южна Корея успешно осъществи гласуване, без да бъдат нарушени правилата за социално дистанциране, но много държави нямат ресурсите и способностите, нужни за такъв успех.

Някои държави като Боливия, Малави и Етиопия избраха да отложат изборите си, с което доказано проблематични фигури останаха на власт въпреки месеци борби да се стигне до преждевременни избори и обществото да получи шанс да ги премахне. За Етиопия съществува и сериозно притеснение, че отлагането на изборите ще доведе до нови избухвания на етнически конфликти и саморазправа сред обществото.

Други държави като Полша и Гвинея избраха все пак да проведат изборите си, което също крие рискове. Пандемията пречи на опозицията да организира силна кампания, докато управляващата партия постоянно е в очите на хората. През брифинги и други изказвания партията се рекламира като сигурна и необходима за оцеляването на обществото. Така текущите правителства успяват да изпреварят и вероятното спадане на общественото одобрение след пандемията и началото на предстоящата рецесия. Освен това, рисковите условия гарантирано ще доведат до много по-ниска избирателна активност, което дава повече възможности на неморални правителства да нагласят изборите или пък да им повлияят по-ефективно, чрез купуване на гласове. В Гвинея вече бе осъществен референдум, който ще позволи на сегашния президент да се кандидатира за още два мандата.

Забранените протести и заглушаването на опозицията

В повечето случаи, извънредното положение означава забрана за всякакви протести. Така става значително по-лесно за управляващите да прокарват закони, отговарящи на собствените им интереси, които не разполагат с обществената подкрепа. Понякога това засяга оспорвани теми. Например в Полша, управляващата крайно-дясна партия прокара закони, които сериозно ограничават абортите и премахна сексуалното образование в училищата. Преди година, тези политики се провалиха заради остра реакция от обществото, което в момента не е способно да протестира. А понякога, забраната на протести е дори по-проблемна, защото позволява на правителствата да заобиколят основни демократични принципи и да се задържат на власт. Например в Алжир, Индия и Русия, с месеци, огромни тълпи протестираха срещу правителствата си и техните действия, но пандемията временно ги заглуши, давайки възможност на управляващите да арестуват и премахват политически опоненти без основателни или доказани причини.

Заглушаването и намаляването на рискови за властта индивиди, продължава и по други начини. Президентът на Азербайджан е заявил, че планира изолирането на членове на опозиционни партии, което може да се окаже “историческа необходимост”. В Того пък, президентът управлява с указ, а жизненоважни финансови помощи се предоставят само на хора с регистрирани лични карти, като гласоподаватели, каквито подкрепящите опозицията нямат (заради скорошни нагласени избори, които бойкотираха). Турция освободи 90 000 затворника, за да се избегне разпространяването на вируса в затворите, като политически затворници не бяха включени в бройката. Във Филипините армията разполага с главната отговорност да налага правителствените мерки и президентът Дуерте многократно и публично е окуражавал войниците да разстрелват дори най-дребните нарушители на реда. За щастие, за момента, те не спазват това указание, но все пак представлява притеснителна тенденция. Медиите също не се измъкват от преследването – според “Репортери без граници” вече над 38 държави са използвали вируса като повод да ограничат медиите си и да атакуват всякакви свои критици. 

Опасността за малцинствата

В някои държави ситуацията се използва и за мерки срещу определени малцинства. В Уганда вече има случаи на таргетирани от полицията приюти за бездомни ЛГБТ+ индивиди с аргумента, че събират твърде много хора на едно място. Националистическото индуистко правителство на Индия пък, се старае да обвини мюсюлманите за кризата. То организира цялостна медийна кампания, в която бяха игнорирани много случаи на цялостното развитие на болестта и се преекспонираха огнища на вируса, тръгнали от мюсюлмани. Така създадоха впечатлението, че те са виновни за епидемията. Това разсейва индуистите от забавената реакция на правителството и другите проблеми покрай пандемията. Освен това, доведе до нападения срещу мюсюлмани и това, болници и индивидуални лекари да отказват да ги приемат и лекуват. Самите мюсюлмани пък, нямат доверие на правителството и не спазват правилата на карантината, и много от тях не вярват изобщо на лекари от страх, че данните им ще бъдат използвани в кампанията на правителството. 

Препоръки

  • Този анализ на Икономистът разказва за това как поколението на хилядолетието, което е трябвало да спечели най-много от глобализацията, е на път да преживее втора икономическа криза. Обръща внимание и на това как особено големите вреди от кризите върху това поколение и обстоятелствата около тях са огромен фактор за радикализацията и развитието на крайно-десните идеи.
  • Тази статия разказва за историята на България в ситуации на рецесия и причините винаги да ѝ е отнемало повече време да излезе от тях, и как това рефлектира върху сегашната ситуация.

Автор: Ани Попова, сектор „Обучителни ресурси“