Анна-Мария Лазарова, 18 г., Първа английска езикова гимназия в София

Занимавам се с дебати от 3 години. В училище имаше клуб и на изложението на клубовете ми привлече окото. Винаги съм обичала да говоря и обсъждам различни от простите за разговор теми с хората и веднага знаех, че това е мястото за мен.

Реших да се кандидатирам за УС на АДБ, защото смятам, че дебатите са нещо доста перспективно и много полезно и трябва да съществуват и занапред. Също така съм и благодарна съм за всичко, което са ми дали.

Основното нещо, което се надявам да видя след края на мандата ни, е най-вече здрава връзка между клубовете, също така нови такива, добре изградени и работещи системи, нестихващ интерес и задружен колектив.

Извън дебтатите се занимавам и с ООН и философия.

Обещахме да ви преставим стажантите на асоциацията и след като ги попитахме няколко върпоса, този път ще ви запознаем с Анна-Мария и Максим – стажанти по обучителни ресурси. Read More

Казвам се Петър Дончев, уча информационни технологии в ТУ-София, а в свободното си време се занимавам с неправителствени организации.

За разлика от останалите в управителен и контролен съвет, не съм се занимавал с дебати в училище. Съвсем. Участвах усилено в състезания по публично говорене на фондация „БЕСТ“, където се сблъсках с категорията, но не участвах. Чак след като станах част от организационния екип на фондацията осъзнах, че дебатите ме влекат. Оттогава активно търся състезания, на които да се състезавам. А и се бутам за съдия където ме вземат.

Мечтая за обединено общество по дебати в България. Няма Асоциация дебати, няма фондация „БЕСТ“, няма клуба по дебати на учителката ви по литература – искам всички да знаят как да дебатират и да имат възможността да го правят, защото е полезна дейност, от която не трябва нито един ученик да се лишава. Състезания през седмица, обучения всеки месец – да не можеш да си кажеш името от дебати. Само не ме карайте да ги организирам всичките.

Уча в ТУ, но ходя на клуб по дебати в УНСС. Не им казвайте. Шшшшт!

Казвам се Райчо Райчев, и бях част от предишния Управителен съвет, а сега съм член на Контролния съвет на Асоциацията. Занимавам се с дебати от 6 години. Понастоящем съм студент в Нов български университет, където уча политически науки с изучаване на английски език и съм част от студентския съвет там. Високо ценя дебатите, защото имат огромна образователна стойност.

Преди дебатите се занимавах с  ученическо самоуправление и заедно с Руми (Председателката) сме основателите на Софийски ученически съвет, където успяхме да обединим над 100 гимназии. В момента съм член на Управителния съвет на Национален младежки форум, който обединява 47 младежки организации (Асоциацията също членува) и представлява 120 000 млади хора.

С новия Управителен съвет на Асоциацията навлизаме в нов цикъл, където за мен приоритети са разширяването на клубната мрежа, както и развитието на позиции и политики за младежта, така че Асоциацията да стане разпознаваема не само за младите хора, но и за институциите, така че да може всички да се обединим около каузата на дебатите, а именно изграждането на активна и информирана младежка общност

Светлин Берков

I курс, Право

Занимавам се с дебати от малко повече от две години. Там за първи път намерих среда и хора, с които се чувствам добре и с които можех да говоря за нещата, които ме интересуват. Дебатите ми харесват защото се чувствам естествено когато дебатирам. Не са нещо, което правя насила а това е рядкост при мен.

За мен асоциацията трябва да достигне до максимално много ученици в момента. Дали имаме международни шампиони или не, за мен не трябва да е основния приоритет. За мен основата на организацията е да помага на хората чрез дебати и мисля, че международните шампиони ще се справят. Основният ни приоритет трябва да бъдат учениците, които много се притесняват да говорят пред хора. За да е силна една общност и една държава трябва всяка връзка във веригата да е здрава. Независимо дали ще станеш техник или адвокат трябва да можеш ясно и точно да артикулираш позицията си. Вярвам, че асоциацията е единственият достатъчно мощен инструмент, който ще даде това умение на максимално много хора.

Обичам градинарството и имам сравнително голяма колекция от запалки.

Започнах да се занимавам с дебати преди около шест години уж само за
едно състезание, за което брат ми ме помоли, и ето ме днес.
Нещото, което изключително ценя и харесвам е, че разви у мен желанието
да искам да чуя мнението на отсрещната страна.

Занимавам се с „не чисто“ дебатьорската страна на дебатите от няколко
години и досега не ми е било скучно нито за момент, всъщност се чувствам
много привилегирована и щастлива да репрезентирам тази идея.

Нещото, върху което първо бих искала да наблегна, е повече хора да станат
част от нашия екип, за да видят колко различен и интересен е процесът от
другата страна.

Забавен факт за мен? – Не вярвам, че чорапите се продават на чифт, за да се носят заедно.

Иван Иванов, студент първи курс по право в Софийския университет.

Започнах да се занимавам още като ученик в 9-ти клас в Клуба по дебати в СУЕЕ в Русе. Още с първите дебати, в които участвах, открих някаква химия между мен и тази дисциплина. Успях да си намеря страхотен отбор, с когото участвах на много състезания, като приятелството ми с моите съотборници разпалваше интереса ми повече.

Заниманията ми извън сферата на дебатите са най-фокусирани върху спортната сцена. В продължение на 9 години активно съм се занимавал с кунг-фу/ушу, като съм носител на десетки национални титли, както и съм двукратен европейски вицешампион. До голяма степен активното практикуване на бойни изкуства ми е помогнало да съм по-уравновесен в комуникацията си с другите, което ми помага да съм полезен на Асоциация дебати при поддържането на връзка с всички клубове в страната.

Все по-активното включване на всички клубове в дейността на Асоциацията, като наш ангажимент би трябвало да бъдат провеждането на различни обучения във възможно най-много градове, както и съдействието на градските клубове, които поемат инициатива да организират състезания.

Интересен факт?
Често получавам титлата за „най-голям филмар” на състезания, тъй като се вживявам прекалено много по време на дебатирането.

Мирослав Лазаров Йонов, 18г.

Текущ ученик и надяващ се да бъде бъдещ юрист

Преди около 2 години случайно попаднах на SDA Open с една банда приятели. В последствие се запознах с още готини, интелигентни млади хора, заради които без да се замислям всяка седмица стягам багажа и прекосявам цяла България.

Ако трябва да си харесам едно нещо от дебатите, то без съмнение това е чувството, което те обвзема преди реч. Ръцете ти започват леко да треперят, устата ти пресъхва и се чудиш как ще запълниш тези цели 7 минути с аргументи. Започваш да говориш и осъзнаваш колко много неща имаш да кажеш и как 7 минути са всъщност прекалено малко.

През последната година се включих в доста интригуващи проекти. В момента съм към края на мандата си като Вицепрезидент в Съвета за младежка политика, където целим да запознаем младите с добрите практики в обществения живот. Някои от нашите най-запомнящи проекти са TEDxPazardzhik – световен формат за споделяне на идеи, CodeSpot – академия за уебпрограмиране и дизайн, Пазарджик Експо – младежко изложение, както и множество други публични дискусии, семинари, тренировачни лагери и т.н. Свободното си време разбира се отделях за градския Младежки дом, където заедно с останалите приятели в клуба сме прекарали безчет часове в обсъждане на всевъзможни теми.

Като за начало е силна подкрепа за създалата се вълна от събития, инициирани от млади дебатьори. Друг приоритет ще бъде разширяване на клубната мрежа. А третият най-важен ще бъдат всички поводи, които носят усмивки на дебатьорите

Ще разкажа историята за първата ми реч. Със съотборника ми трябваше да подкрепим провокативността на известни поп-звезди. На кратко, тъй като исках да се харесам на съдията, прекарах речта си в убеждаване как той трябва да покаже голото си тяло на света. Учудващо или не, взехме последно място, а съотборник ми никога не бях го виждал по-засрамен. Ироничното в случая е, че за първи път усетих тръпката от това да излезеш и да говориш това, което мислиш и нямах търпение да влезем в следващия рунд, където спечелихме по-добро класиране. Научих, че важното е да се научаваш нови неща, да се забавляваш и да се запознаваш с нови хора, а също и да не включваш съдията в речта си.