Днес ви представяме Елия Панчова. Елия учи в Американския университет в Благоевград. В момента е заместник-председател на Асоциация дебати България. Започва своята дебатьорска кариера през 2016 година.

Какво те мотивира да се кандидатираш за УС?

Още от 2016 г., когато започнах да дебатирам, осъзнах, че това хоби е едно от най-полезните дейности за всеки човек в гимназията. Ключов момент за мен беше, когато станах стажант на Асоциацията, отчасти защото стажът ми даде някакъв опит в интересна сфера, но и също защото исках да помогна на екипа на АДБ да продължава дейността си. Впоследствие се вдъхнових не само от самите дебати, но и от хората, които бяха в тази малка общност. Имала съм много забавни моменти и добри приятели, които успях да открия именно заради дебатите. Исках и други хора да имат възможността да получат същото благодарение на АДБ. След това осъзнах, че съм достатъчно отдаден на каузата човек, за да отделя следващите 2 години от живота си за АДБ. Истината е, че не е толкова важно каква мотивация имаш преди да се кандидатираш, а как да запазиш мотивацията си и по време на мандата. Управителният съвет и ролята в него не са състезание, за което се подготвяш, печелиш/губиш и си отиваш. Работата ми в УС ми доказа, че това е по-скоро маратон, който не изисква толкова да си най-мотивирания човек за няколко месеца, а просто да си постоянен за 2 години с ангажиментите си и да харесваш това, което правиш. Що се касае до моята лична мотивация – отговорът е много прост – дейността на АДБ ме удовлетворява и това идва отвътре. Никога не съм искала да бъда в УС, за да заемам висока позиция и да се чувствам важна, нито за да получавам някакви материални облаги (това не е платена позиция). Просто харесвам това, което правим, харесвам дебатите и общността и искам те да се развиват. Това ми носи вътрешно удовлетворение, което не е толкова обвързано с външни фактори. В този случай, когато мотивацията идва от самия теб – дори пандемии, финанси и други пречки не те спират да продължаваш да следваш поставените цели на АДБ.

Какви са  твоите функциите в Управителния съвет?

Моята роля в управителния съвет е на заместник-председател. Отговорностите ми включват това да помагам на председателя за неговите отговорности, както и да следя работата на колегите при техните ресори. Също така понякога аз провеждам стажантската кампания и помагам логистично за организацията на състезания и други събития. За мен да си заместник-председател не е да си отговорник на всеки отдел, нито да нямаш такъв – то е по-скоро да си по малко във всеки ресор. Накратко това е да си ангажиран цялостно с работата на колегите и да имаш визия за АДБ в дългосрочен план.

Какви са изискванията да бъдеш част от Управителния съвет?

Изискванията не са кой знае колко много – важно е, човекът, който се кандидатира, да е мотивиран, както и отговорен. Важно е да можете да поемете ангажимента да работите консистентно през следващите две години и да харесвате дейността. Препоръчително, но не задължително е да сте пълнолетни, когато встъпвате в мандат.

Какво ти даде Управителният съвет?

Управителният съвет ме научи на много – на първо място да бъда постоянна с отговорностите си. Да си отдаден на това, което правиш, независимо дали в професионален или личен план, е много важно качество. Управителният съвет ме научи именно на постоянство, търпение и отговорност в дългосрочен план. Други умения, които също развих за тези две години, със сигурност са умения за работа в екип, планиране и умения за приоритетно разпределяне на времето. Не мога да пропусна да кажа, че в УС срещнах страхотен екип, в който харесвам всеки един от членовете и знам, че мога да разчитам на тях – в професионална среда, това се среща рядко. На последно място срещнах хора, с които мога да се забавлявам – независимо дали е уикенд в къща на село, разходки из Родопски язовири или състезания с рикши в Южен парк. Ще използвам този въпрос, за да благодаря на УС (2019-2021) за добрата работа и хубавите моменти!