Майя Николова е победител в конкурса „Разкажи своята история с дебати“! Тя е част от клуб Дебати в Добрич и нейн треньор е Драгомил Георгиев.

Разкажи ни за себе си.
Стремя се да запълвам времето си с полезни занимания и дебатите са едно от тези хобита, но имам и живот извън тях. Аз съм много общителен човек, обичам да създавам нови приятелства и да съм заобиколена от хора, които ме разбират. Същевременно едно от любимите ми неща е да чета, докато съм усамотена в някое кътче. Жаждата ми за информация е неутолима. Всичко ново е интересно за мен, дори да не е част от нещата, които ме засягат пряко.

Каква е твоята история с дебати?
Всички дебатьори започваме с едни и  същи неща – обучението, игрите, включващи обосноваване, защитаването на тези, първите аргументи, оборвания, обратни връзки. Следват сбирките, обсъждания на теми, дебати за трупане на опит, определяне на дефиниции, статукво,първи състезания, места в класации.

Системата е подобна, но различни са чувствата, които изпитва всеки от нас, докато преминава през тези етапи.
Аз ще разкажа моята дебатьорска история, ще се опитам да покажа как изглеждат нещата през моите очи, да споделя какво са ми дали дебатите и какво ме кара да продължавам да се занимавам с тях.
19 март 2016 година беше датата, на която започна всичко за мен. Двама дванадесетокласници от нашата гимназия поеха инициативата да създадат клуб по дебати. Те искаха да ни запознаят с изкуството на спора, да ни помагат, докато се учим да се изслушваме, да разглеждаме един казус през различни призми, да защитаваме мнения, несъвпадащи с нашето. Заедно с придобиването на всички тези умения, ние създавахме приятели, което направи самото изживяване още по-ценно. Месец по-късно двама треньори от Асоциация дебати дойдоха в нашия град. Те ни обясниха по-подробно и ни въвлякоха в същността на дебатите.

Беше минал само месец, откакто се запознах с това ново начинание, а вече знаех, че го обичам и искам да присъства в бъдещето ми. Дебатите ми даваха и все още ми дават желание за знание, да научавам нова информация. Всичко, което чуя или видя може да ми бъде потребно. В тях няма нищо определено. Тази неизвестност поддържа страстта и пречи на тръпката да изчезне, развива начина и скоростта на мисленето.

Друго, с което ми помогнаха дебатите, е екипната работа. Да бъдеш едно цяло с твоите съотборници изисква много упражнения и натрупан опит, да знаеш как мисли другия, да разчитате знаците си и не на последно място да поддържате отборния дух в случай на загуба.

Дебатите са моят начин да избягам от света и същевременно да се изправя срещу него. Дават ми възможност да бъда истинската аз, да се защитавам и аргументирам. Те са различни от всичко останало, с което се занимавам или с което някога съм се захващала.
Често започвам много неща, но никое не довеждам до своя край. Сега обаче ситуацията е различна,искам още и още – повече знания, по-добре развити умения, ясни изказвания. Голяма част от моите познати и приятели не разбират причината, задържала ме толкова дълго към изкуството на дебатирането. Аз също не мога да определя конкретно какво ме кара да продължавам, но знам, че това е нещото, създадено за мен, че имам още много какво да дам, а и имам желанието да го направя.

В днешно време младежта е забравила за устната реч, за смисленото комуникиране. Речникът ни става все по-беден и способността ни да се изказваме изчезва. Аз не искам това да се случи, защото именно разговорите и самата комуникация, естествено последвани и от действия, са смисъла на живота за мен. Обичам да разговарям за значими неща – образование, култура, икономика, взаимоотношения. Тези дискусии станаха рядкост, както и хората готови да водят такива разговори. Дебатите са мястото, на което аз показвам, че мога да мисля, че не съм поредното посредствено същество. Те ме учат да защитавам мнението си и да се аргументирам, а не да стоя зад поредното клише, чийто смисъл не ми е напълно ясен.
Разсъждаването е това, което обединява нас – дебатьорите. Ние сме млади, мислещи хора и силно се надявам общността ни да се увеличава. Повече хора да осъзнаят, че обратно на насажданото ни твърдение, че не можем да променим нищо, ние всъщност държим света в ръцете си. Въпрос на време и желание е да разберем как действа тази сила и да се научим да я контролираме, да вървим заедно към промяната.

Историята на Майя е публикувана без редакции. Благодарим на всички, които се включиха в конкурса „Сподели своята история с дебати“ и ни разказаха прекрасните си, забавни и различни преживявания и наблюдения за дебатите. Свързахме се с наградените участници чрез имейл, като първа награда получава тениска Debate me, отстъпка от таксата участие за Национален дебатьорски форум, и материали от фондация „Америка за България“, а второ и трето място – тениска Debate me и материали от фондация „Америка за България“.