Мирослав Лазаров Йонов, 18г.

Текущ ученик и надяващ се да бъде бъдещ юрист

Преди около 2 години случайно попаднах на SDA Open с една банда приятели. В последствие се запознах с още готини, интелигентни млади хора, заради които без да се замислям всяка седмица стягам багажа и прекосявам цяла България.

Ако трябва да си харесам едно нещо от дебатите, то без съмнение това е чувството, което те обвзема преди реч. Ръцете ти започват леко да треперят, устата ти пресъхва и се чудиш как ще запълниш тези цели 7 минути с аргументи. Започваш да говориш и осъзнаваш колко много неща имаш да кажеш и как 7 минути са всъщност прекалено малко.

През последната година се включих в доста интригуващи проекти. В момента съм към края на мандата си като Вицепрезидент в Съвета за младежка политика, където целим да запознаем младите с добрите практики в обществения живот. Някои от нашите най-запомнящи проекти са TEDxPazardzhik – световен формат за споделяне на идеи, CodeSpot – академия за уебпрограмиране и дизайн, Пазарджик Експо – младежко изложение, както и множество други публични дискусии, семинари, тренировачни лагери и т.н. Свободното си време разбира се отделях за градския Младежки дом, където заедно с останалите приятели в клуба сме прекарали безчет часове в обсъждане на всевъзможни теми.

Като за начало е силна подкрепа за създалата се вълна от събития, инициирани от млади дебатьори. Друг приоритет ще бъде разширяване на клубната мрежа. А третият най-важен ще бъдат всички поводи, които носят усмивки на дебатьорите

Ще разкажа историята за първата ми реч. Със съотборника ми трябваше да подкрепим провокативността на известни поп-звезди. На кратко, тъй като исках да се харесам на съдията, прекарах речта си в убеждаване как той трябва да покаже голото си тяло на света. Учудващо или не, взехме последно място, а съотборник ми никога не бях го виждал по-засрамен. Ироничното в случая е, че за първи път усетих тръпката от това да излезеш и да говориш това, което мислиш и нямах търпение да влезем в следващия рунд, където спечелихме по-добро класиране. Научих, че важното е да се научаваш нови неща, да се забавляваш и да се запознаваш с нови хора, а също и да не включваш съдията в речта си.