12829479_491260874332544_3936091176349998906_o

С какво се занимаваш?

Engagement Project Manager for Hewlett Packard Enterprise, Software Professional Services

 

Какво ти носят дебатите?

Тук не мога да дам къс отговор, защото дебатите са част от мен и без тях нямаше да съм човекът, който съм днес. Няма смисъл да го крия, от малък обичам да говоря и говоря много, но дебатите ме научиха когато говоря, да го правя добре и винаги с цел.
В професионален план те ми позволяват да се откроявам като човека, който е способен да направи задълбочен и точен анализ, а след това да го изкаже с най-точните думи. Помня как още когато завършвах гимназия (преди много, много години, ама не толкова отдавна като Миро Мавров), ми бяха дали наградата за г-н Градивна критика. Това не се променя и до ден-днешен. Дали на работа или в някоя от инициативите, в които участвам, хората интуитивно се обръщат към мен и ценят мнението ми, именно защото знаят, че имам развито критично мислене, но освен критика, винаги ще се опитам дам и предложение за промяна.
Истинската полза обаче е не толкова насочена към мен, а към хилядите млади хора, които обучаваме из България. Когато аз бях ученик и започвах да дебатирам, получих много, но имаше много неща, които не бяха съвсем ОК. За 5 години в гимназията, имах възможност да отида на едно национално състезание, на което се оказа, че форматът, който бяхме правили във Видин, е коренно различен от това, което правеха в другите градове. Съответно ни натупаха хубаво. Понеже съм инат, не се отказах, но останалите ми съотборници решиха да не си губят повече времето с това.
Днес имаме възможност да променим и подобрим това. Имаме възможност да докоснем живота на всички тези младежи, които участват в програма дебати и да им помогнем да развият уменията си за критично мислене, анализ, говорене пред публика и всичко това, докато градят тонове страхотни приятелства. Сякаш удовлетворението, което получавам от това е най-голямото нещо, което получавам от дебати.

 

Каква е ролята ти в организацията?

Мисля, че ако бях супер герой, името ми би било Човекът таблица, а специалното умение – да вкарвам всичко и всекиго в таблица. Нещо подобно правя и за Асоциацията, когато организираме събитие, обикновено правя първоначалното планиране, бюджети и и всичко, което човек счита за скучно.
Принципно все заявявам, че не искам да се занимавам с организирането на събития и си мечтая за деня, в който ще мога само да водя обучения и евентуално да участвам в състезания (примерно ако организират състезание по дебати в клуба на пенсионера). Иначе през годините всичко съм правил – от мъкнене на столове и маси, до планиране и отчитане. Май единственото, което не съм правил е, да си държа устата затворена, това хич не ми се отдава.