Смятам, че разликите между практическите и принципните аргументи се обясняват най-лесно в отношение едни с други. Също и малко стратегически съвети как се използват тези две категории. Стана малко тежко и философско, затова препоръчвам да се чете с чаша вино ^^

  1. Основни позиции

Много дебати се свеждат до противопоставяне на положителени и отрицателни свободи. И двете страни твърдят, че техните аргументи гарантират индивидуалните свободи на принципно и практическо ниво – отрицателните чрез ограничаване на външна намеса, а положителните чрез възможност на индивида да се реализира.

  • Положителните свободи са по-лесни за формулиране в аргументи, защото интуитивно звучат по-убедително и техните практически позитиви се очертават в близкото бъдеще.
    пр: Квотите за хора от малцинствата в парламента осигуряват незабавно адресиране на проблемите на малцинствата. Това е доста добра причина да съществуват и ефектът се вижда в близкото бъдеще. Опозицията трябва да обясни негативни последици в по-далечното бъдеще като недоволство и увеличаване на дискриминацията.
  • По-голямата част от аргументите свързани с негативни свободи, са контраинтуитивни, защото не представят нагледно решение на поставен проблем.
    пр: По време на финансова криза хората настояват за действия. Политиците, които спасяват банки от фалит или увеличават социалните помощи, имат повече политически капитал. Позицията на ненамеса се възприема като невъзможност на държавата да се справи с кризата, но може да е и по-подходяща при определените условия.

 

  1. Разлика

Най-симплистично поставено практически аргументи са тези, които хората биха споделяли с маймуните, а принципните са уникални за хората (ние имаме съвест и ни интересуват неща кото морал и етика).

  • Не винаги може да се направи ясна разлика между двете категории и понякога принципът се противопоставя директно на практическото.
    пр: На индивидуалната свобода често се гледа като на принцип, който се противопоставя на задължението на държавата да следи за безопасността и здравето на хората. Когато се опитаме да пренесем тези два принципа в практиката обаче, вторият изглежда неминуемо по-релевантен- важно е да сме защитени от лоши неща. Свободата и автономията остават на заден план, но от друга страна доста хора са защитавали политичските си свободи дори с цената на живота си. Никой за сметка на това не се е жертвал за повече държавни регулации. От което следва, че свободата е по-важна за хората. Дали автономията ни или това да сме защитени от вреда е по-важно за нас? Това е класически пример на дебат, който се печели от отбора, поставил позицията си в по-добър контекст за да изтъкне принципния или практически аспект на тезата си повече.

(надолу ще използвам темата: ТП ще измъчва хора, обвинени в тероризъм, за информация.)

 

  1. Стратегия

Когато искаме да използваме практически аргумент, който да оправдае приемането на дадена политика, трябва да обясним, че ще постигнем позитивен резултат. Например, един практически аргумент в полза на измъчването на обвинени в тероризъм е, че това ще увеличи обществената безопасност, като ни дава информация, която може да се използва за превенция на тероризъм. Но това не означава много, освен ако не приемем предварително, че този резултат е важен и позитивен.

Стратегически полезно е да обясним този принцип в комбинация с практически аргумент, защото така е по-лесно да се защити. Това е начин да кажем – „Вижте, този принцип е толкова очевиден и важен за дебата, че няма нужда да го сравняваме сам по себе си с други принципи, а трябва да говорим за практическата му страна.“

Основният принцип задължително тряба да е съвместим с всички аргументи и да не си противоречи с тях.

Опозицията ще се опита да докаже, че мъчението е извънредно, брутално, нечовешко, и вреди на автономията на обикновените невинни хора.

Правителството може да избере между два принципни подхода: „Дори да не одобряваме мъченията, няма друг начин, защото терористите не се интересуват особено от живота си.“(права) и „Да, мъченията са нечовешки, но са оправдани когато спасяваме голям брой човешки животи“ (утилитарния принцип).

  • Човешките права сами по себе си не са аргумент, но могат да се използват в обяснениета на принципен такъв. Защо е оправдано да се неглижира правото на достойнство на терористите?- те взимат избора (и риска) да лишат много невинни хора от правото им на живот. Защо терористите имат по-малко права от обикновените престъпници?- защото не се интересуват от живота си и превенцията е почти невъзможна.
  • Винаги утилитарният принцип, който гласи, че най-добрата политика е тази, който носи най-много щастие на най-много хора, трябв да се обяснява внимателно. Че политиката ще направи хората по-щастливи (като цяло), е само един етичен проблем сред много. Не е очевидно, че тя има повече тежест от риска от наказване на невинни хора или гавра с човешкото достойнство.

 

В заключение, ако искате да защитите дадена политика, обяснявайки как тя ще доведе до желани последствия, обяснете както защо тя ще доведе до тези последствия, така и защо принципът, който седи зад това последствие е по-желан от алтернативните принципи.

Надявам се да е по-полезно от колкото объркващо и виното да е било хубаво.

 

Ако ви е малко, има и още:

http://plato.stanford.edu/entries/liberty-positive-negative/

n the Old Saw: That May be Right in Theory But It Won’t Work in Practice.- Е. Kant

https://spinninghugo.wordpress.com/…/four-bad-arguments-an…/