В последната година с много хора в дебатьорското общество и извън него сме се заговаряли за англицизмите. Не мисля, че е толкова страшно да ги ползваме в ежедневието си стига да не прекаляваме и да го правим за улеснение, а не защото не можем да измислим българския еквивалент. За съжаление аз попадам в групата на главните виновници за тази тенденция. И до този момент не съм сигурен как да премахна англицизмите напълно от речника си и се затруднявам, когато се опитвам да обяснявам важна фактология за дебати.  

Ще си изложа аргументите или в случая тезите предварително като послушен дебатьор, за да не ви губя времето с разбъркани мисли.
Ще разгледам по-подробно откъде идват англицизмите, защо са лоши за дебатите и дебатьорите и какво можем да направим ние като сравнително малко общество, което лесно може да си предава информация.

Смятаме, че англицизмите сами по себе си идват от липсата на определени думи в българския език, но забелязвам, че те по-скоро се появяват когато думите липсват в нашия личен речник, а не българския. В дебатите това не е точно така, но често има същия краен резултат. Има някои термини, които наистина изискват своята формулировка на български език, така че всички да знаем какъв е българския еквивалент на “case” или „impact“, а не да ги наричаме по различни начини и в крайна сметка да започнем да ги използваме на английски, за да се разбираме по-лесно. Много други англицизми в речите ни обаче се появяват по много други причини – някои от тях свързани с факта, че голяма част от информацията, която някои от нас получават е на английски до това, че най-запалените от нас гледат много известни дебатьори и често съзнателно или не се опитваме да копираме видяното и чутото, за да сме добри като тях. Това само по себе си не е толкова лошо и бих го препоръчал на дебатьор, който иска да напредне, но си има и своите негативни ефекти. В случая да използваме думи, които звучат много готино и умно по време на дебат. И когато някой дебатьор, който често се представя добре на състезания, печели купи и медали, се изправи пред голяма аудитория и използва англицизъм (често без да осъзнае, че го прави) той оставя впчеталение у тези, които го слушат и се опитват да научат нещо.

Няма да разглеждам как англицизмите влияят като цяло на обществото ни и на езика ни, ще се фокусирам върху дебатите. Когато започнах да срещам все повече хора извън собствената си среда осъзнах защо е важно да имаме еднакъв език, на който комуникираме и как англицизмите вредят на това. Ако в твоя клуб често ползвате англицизми и казването на „impact“ или “P.O.I.” (point of information)  е нещо съвсем нормално няма как да осъзнаеш напълно проблемите, които това създава. Проблемът е, че някъде другаде се използват други термини (на български или не) и комуникацията става доста трудна щом тези дебатьори се изправят един срещу друг. След това идва и факта, че не всеки дебатьор знае английски или има същото ниво като теб. Често се случва да дебатираш срещу някого от друга възрастова група или друг клуб по дебати. Използвайки дори веднъж един англицизъм може да попречи на опонента ти да разбере целия ти аргумент и да го постави в изключително неприятна ситуация. В този момент англицизмите се превръщат в пречка не само за тези, които не са слушали речи от световното, но и за всеки новодошъл, който участва или гледа дебата. Лично съм присъствал на дебат, в който противниковия отбор става бурно за въпрос, но казва „P.O.I.“ и говорещия се стряска, защото просто не е свикнал да му чува това. Започва да се чуди дали това не е нещо специално, за което не знае и съответно дали не трябва да приеме въпроса. Резултата – говорещият се притеснява, губи от времето си и и най-често и речта му страда след това. И защо? Няма значение дали говори английски или не. Просто не е чувал за термина. От друга страна противниковия отбор не го е направил, за да го обърка. Просто са свикнали да използват термина и са гледали дебати, в които това се прави.
И последен проблем, на който бих искал да обърна внимание – много от дебатьорите прекарват доста време в правенето на речи, участие по състезания и формулират собствен стил и използват наученото и в други сфери. Когато добия навика да използвам тук-таме някой англицизъм докато общувам с хора, докато изнасям презентация и (да се надяваме, че не се случва често) пиша нещо е много трудно за мен да се променя и това често би ми попречило дори когато престана да се занимавам с дебати. Една непозната аудитория – било то на работното място или в чуилище – би реагирала различно на англицизми и това е съвсем нормално. Именно затова е важно да променим тази лоша тенденция, която се разпространява все повече.

Но какво можем да направим ние?
Отговорът е доста лесен. Да говорим. Истината е, че до последно време това беше тема, която често е поставяна на заден план.

Тук искам да благодаря на всички учители и треньори, които подпомагат дебатите в различни училища из страната, защото те са тези, които от много време осъзнават проблема и без тях най-вероятно той щеше да се е разраснал по-бързо.

Първата стъпка е публично да говорим за този проблем и младите дебатьори да осъзнаят, че трябва да се опитват да избягват използването на англицизми.

Второто нещо, което мисля, че сравнително успешно използвахме на последното състезание в Пазарджик (ПМГ Open 2017) беше просто да направим кратко съобщение по време на самото състезание и в отделните стаи като съдии. Бивайки част от проблема като дебатьор, който използва англицизми осъзнавам, че не е толкова лесно просто да забравиш един такъв лош навик. Затова предложихме на участниците да ни питат за съответната дума на български – по време на реч, след речта, преди дебата, когато е нужно. А ние от наша страна да се опитаме възможно най-бързо да измислим дума-заместител. С 9-10 българи във всяка стая смея да трърдя, че успешно успявахме да заместваме думите.
Истината е, че самия факт, че повдигнахме на въпрос този проблем накара хората да се замислят и сами да се опитват да не използват англицизми. Което е повече от достатъчно от моя гледна точка. Затова и пиша тази статия.

Последното нещо, което смятам, че е важно е създаването на един „дебатьорски речник“ в бъдеще, който официално дава български еквивалент на всички нужни термини, които се използват из света.

Така че засега просто коментирайте проблема и започнете промяната от себе си и собствените си речи!

– Николай Ангелов