Адаптирано от Мария Мачева по обучението на Ciara Mitchell – How to use characterisation strategically

Какво е характеризация – Това е базово описание на даден индивиди, ситуация или светът като цяло, за който искате да говорите в дебата. Характеризацията прави много по-лесно и интуитивно за съдията да си представи как вашият аргумент ще се развие в този свят. Освен това, последствията от аргументацията стават достъпни чрез характеризация: доказвайки какви стимули има даден човек, можете да предвидите какво решение би направил под влияние на дадена политика.

Каква е структурата на характеризацията: 

  1. Описване 
  2. Доказване
  3. Обяснение как се разиграва в дебата
  1. Видове характеризация и въпроси, които да си зададем, за да я докажем: 

а) на индивиди

Въпроси, които да задаваме (може да се използват за всеки вид характеризация):Примери:
Какви хора разглеждаме? Хора с лошо социално-икономическо положение – по-бедни, с по-малко възможности за развитие и т.н.
Каква история имат? 


Когато дадем анализ за това, можем да забележим различни тенденции в държанието им, това помага да предвидим реакцията им в дебата
Родили са се в капана на бедността – не са имали шанс за развитие и комфорт 
Имали са лошо образование: Не са имали време, защото е трябвало да работят, за да се прехранватНе са били окуражавани да се обучаватОбучителните ресурси са били нефективни – демотивирани учители, училища с по-малко бюджет
Постоянен стрес за финанси Нямат добро образование и квалификацииРаботят нископлатена и/или нестабилна работаНямат хора около тях, които да могат да им дават финансова подкрепа и помощ, защото са от същата класа
Какви са техните приоритети/ценности? Живеят заплата до заплата → искат да си покрият базовите нужди – храна, вода, подслон
Ценят общността и семейството си, защото са източник на утеха  
Какво е в техен интерес да се случи? Създаване на повече работни места, по-добро здравеопазване, по-висока минимална работна заплата, социални помощи и различни начини за интеграция. 
Как взимат решения? На база това, което ще е най-добре за семейството им и за тях самите. 
На база това дали нещо ще им даде повече финансова стабилност или да направи оцеляването им по-лесно – i.e. приемат почти всякаква работа
Какви са техните цели? Да имат по-добър живот 
Да осигурят малко по-добро бъдеще на децата си
Защо са толкова важни? Наранени от системата → страдат физически и психически 
Изолирани и стигматизирани от обществото без да има кой да им помогне 
Няма достатъчно политики, които ги засягат или да им помагат 
Не могат да излязат от положението си без обществена помощ
Алтернативно някои от тях, за да превъзмогнат безпаричието, могат да прибегнат към престъпления или практики, които биха били вредни за самите тях(употреба на вещества от отчаяние, да работят на няколко места до физически колапс)

Тези анализи са само примерни, може да не са най-точните или най-полезните за вас, но горе-долу по такъв ред може да измислите важните за вас доводи. 

Няколко важни бележки: 

  • Не презюмирайте, че всички от една група актьори имат същите проблеми/мнения/желания/приоритети

Пример: Когато говорим, че политика Х ще помогне на жените, не игнорирайте факта, че: 

  1. Има жени с различни проблеми – жертви на расизъм, жени с увреждания 
  2. Има жени с различни идеологии – консервативни, прогресивни, т.н. 
  3. Има жени с различни предистории – идват от бедно/заможно семейство 
  • Не приемайте всеки актьор за рационален – Не винаги хората постигат или правят това, което е най-добро за тях. Тоест, решенията на актьори могат да бъдат повлияни от емоции или други външни фактори. Взимайки това в предвид в дебата би засилило вашия аргумент

б) на компания 

Има различни подактьори: притежатели на компанията, изпълнителни директори, акционери, мениджъри, работници и потребители.

Опитайте се да си направите подобна таблица на тази горе, но сами. Не всичко ще бъде еднакво като въпроси и линии на анализ. Но  все пак най-общо се замислете: кой взима решения, какви интереси имат, какво се опитват да постигнат, защо е важно да им се обърне внимание в дебата.

в) на държава 

Както предишните две, при харектиризацията трябва да дадем детайлно обяснение каква е държавата и как взима своите решения, какви са нейните интереси и цели, защо е важно да я разгледаме в дебата. 

Важно е да се отбележи, че и държавата, подобно на компаниите има много различни подактьори: държавата се влияе от президент, министър-прецедател, министерства, Народно събрание, съд, други институции, граждани. 

Когато обяснявате интересите на държавата, компанията или други образувания, съставени от много хора, трябва да видите кой има водеща роля при определяне на интересите, приоритетите и кой взима основно решенията, за да бъде най-точна аргументацията ви. 

Например, може да кажете, че държавата, която се ръководи от диктатор, предимно ще взима решение на база неговите лични интереси и цели, или че една  демократична държава, макар да се води от определени политици, винаги следи обществения интерес, защото тези политици не искат да бъдат свалени от власт и искат да подсигурят, че ще бъдат преизбрани. 

Когато вече сте описали и доказали вашата характеризация, тогава можете да преминете в обяснение как тя се вписва в аргумента ви и дебата като цяло. 

2. Приложение на характеризация в дебат

Независимо дали дадена характеризация ви изглежда интуитивна, все още трябва да я докажете в дебата. След това може да я използвате по няколко начина: 

  1. Може да я използвате като част от аргумента ви, за да обясните защо дадена група ще реагира по определен начин и на база на това да извлечете полезни последствия за вашата страна
  2. Може да използвате характеризация, за да покажете как тя оборва или пречи на аргументите на опозиционния отбор да съществуват 

Пример:,,ТПЩ позволи на полицаи да отказват наредби“–  затваряща опозиция 

  1. Може да я използвате като сравните защо групата, която защитава вашия отбор е по-важна от тази, която защитава противников отбор. 
  2. Може да я използвате, за да пренасочите дебата – представяйки и доказвайки дадена група за най-важна, това може да промени какво другите отбори трябва да докажат. 

3. Оборване на характеризация 

Ако искате да обясните защо характеризацията на други отбор е грешна, а вашата е по-вярна, може да проследите следните стъпки. 

  1. Дайте причини защо тя не е вярна
  2. Предложете вашата характеризация
  3. Дайте причини защо вашата характеризация е по-добра
  4. Накрая, дайте ,,Дори И” анализ – тоест, приемете тяхната характеризация и обяснете защо все пак печелите този дебат. Това осигурява, че дори и съдията да не приеме отборната ви характеризация, все още можете да спечелите на другия фронт

Пример:

Тема: ТПЩ увеличи минималната работна заплата

Дадена ви е следната характеризация от опозицията:

,,Хора с лошо социално-икономическо положение дори с ниски заплати успяват да се справят сравнително добре с проблемите си, защото те  живеят в общности, в които хората взаимно си помагат, тъй като имат интереса да допринесат за общото благо, знаейки че никой друг не би се заинтересувал от тях.”

Следвайте четирите стъпки, за да оборите тази характеристика:

  1. Причини защо не е вярна:
    1. Хора с лошо социално-икономическо положение нямат финансовите възможности да си помагат взаимно.
    2. Също така, често в кризисни ситуации човек приоритизира себе си и своето собствено благо, вместо да се опитва да помага на други 
  2. Предложете ваша характеризация:

Хора с лошо социално-икономическо положение живеят изолирано, като всяко семейство живее от заплата до заплата, приоритизирайки оправянето на безброй много собствени проблеми.

  1. Дайте причини защо вашета характеризация е по-добра:
    1. И най-малкият лев има значение за хора с лошо социално-икономическо положение. Хора от подобни групи имат интереса да работят колкото се може повече, за да стабилизират финансово семейството си.
    2. Знаят, че останалите около тях също приоритизират себе си. 
    3. Знаят, че техните ограничени възможности така или иначе не биха създали някаква особена промяна. 
  2. ,,Дори и” анализ:

Дори и да приемем характеризацията на опозицията, това би означавало, че хора от подобни ниски социално-икономически групи биха се нуждали от повече средства, за да могат да се грижат освен за семейството си, така и за общността, в която живеят. Увеличаването на минималната работна заплата би им помогнало да постигнат по-лесно стабилно финансово положение.